Преди сто години в края на 1913 и началото на 1914 г.
реди сто години в края на 1913 и началото на 1914 г. върху българското общество се стоварва тежка задача - да се справи с хилядите бежанци, които идват от съседните балкански страни след военния погром на България в Междусъюзническата война. Това е началото на третата за страната ни бежанска вълна след Освобождението, която продължава и през 20-те години на миналия век.
Този репортаж от поредицата за разорението на тракийските българи е за доклада на Карнегиевата комисия, наречена на едноименната американска фондация, финасирала разследването. Според историците, оценката, която тя налага за нарушенията на международното право от воюващите държави, има актуална политическа стойност и днес.
Преди сто години през пролетта на 1914-та светът научава за доклада на Карнегиевата комисия. Резултатите от анкетата стъписват медиите тогава, а днес обясняват причините за потока от близо 500 хиляди българи бежанци, влезли в пределите на стара България до края на Първата световна война.
Проф. Светлозар Елдъров, БАН: На основата на събраните доказателства става безпределно ясно, че събитията в Източна Тракия през есента на 1913 г. са били плод на един предварително подготвен и методично изпълнен план на турското военно командване.
"Списъкът на изстъпленията е базиран върху разказите на очевидци, за автентичността на които комисията гарантира" - пише Асошиейтед Прес. Вестник "Мир" заявява: "България трябва да благодари на Бог, че се намират такива защитници на истината". Днес един от хилядите наследници на бежанците повтаря чутите думи от дядо си, побягнал с каруца от Лозенград.
Споменът е, че са го пресирали, че са го изгонили, че са му казали: ако не успееш да избягаш, не отговаряме за тебе, - разказва наследникът на бежанци от Лозенград Стефан Паскалев. - Включително и най-лошото, че можеш да бъдеш убит, и това е било по-късно потвърдено - тези, които са закъснели, които не са успели...
Професорите по право Йозеф Редлих и Валтер Шюкинг, историкът Павел Милюков, двама журналисти от Великобритания, френски сенатори, преподавател от Колумбийския университет - това са хората, които подреждат пъзела. Според българската историография той е първокласно свидетелство за етническата карта на Балканите до навечерието на Първата световна война". В зелено на картата са оцветени местата населявани с етнически българи.
проф. Светлозар Елдъров, БАН : Членовете на анкетната комисия са използвали тогава в своя доклад понятията "разорение", "унищожение", "опустошение" - днес ние имаме пълното право да преведем това като етническо прочистване и геноцид.
Международната комисия заключава - Одринска Тракия е напълно опустошена. От българска страна съдействие на анкетата оказват големият учен Любомир Милетич и архимандрит Стефан - бъдещият софийски митрополит и български екзарх. Самият Милетич създава най-пълния документ на масовото изтребление и прогонване на българите от Източна Тракия и Източните Родопи. Той излиза в книга през 1918 г. И до днес тя се почита като библия от наследниците на тракийските бежанци.
Репортаж на Весела Смилец и операторите Добролюб Илиев и Миглена Гайдарова
(В материала са използвани кадри от телевизионния фонд на БНТ, Държавната агенция за архивите и Българска национална филмотека)