Автобиография на Петко Бочаров

Доайенът на българската журналистика събира на един дъх своята лична история. Автобиографично и не съвсем, разказ, изживян в три ключови епохи от новата българска история.

БНТ:
- Коя от трите Българии е най-противоречива през погледа на Петко Бочаров?

Петко Бочаров, журналист:
- Третата, в момента.

БНТ:
- Защо?

Петко Бочаров, журналист:
- Защото е най-неустановена и най-необяснима и най-непредсказуема.

БНТ:
- По-ясни ли бяха предишните две?

Петко Бочаров, журналист:
- Разбира се.

БНТ:
- Какво по-ясно от тоталитаризма?

Петко Бочаров, журналист:
- Тази моя фраза "да, ама не" е лого на цялата епоха на комунизма.

Петко Бочаров е роден в семейството на софийски адвокат. Завършил е Американския колеж и записал право в университета. Тогава започва Втората световна война. "През ум не ми е минавало, че ще стана журналист. Виждах се по-скоро в академичната кариера - преподавател, професор... Войната всичко промени. Бях мобилизиран, служих в Скопие, накрая Девети септември обърна живота наопъки", казва Бочаров.

БНТ:
- Казахте, че фразата "да, ама не" е емблема на целия 45-годишен тоталитарен период. Има ли днес защо да се използва?

Петко Бочаров, журналист:
- Ама има, колкото щете. Имало някакви си нагли, които не можели да бъдат хванати 20 години. Да, ама не! Как една държавна власт не може да се справи с една шепа бандити?

Петко Бочаров - журналистът, който живее в трета по ред България; връстник на Ньойския договор и съвременник на Октопода и на Наглите. На 91 години е готов да издаде и своята житейска рецепта за обичта на хората: никого не мразя.