Юридическа одисея в Космоса

Където стъпят хората, настъпват и споровете... 40 години след първите крачки по повърхността на Луната вече се налага да се коват закони, които да сложат ред поне в земната орбита и Слънчевата система.

Рада Попова, Атлантически клуб - България:
Все повече и повече не само държави, а и частни играчи се занимават с космически дейности. Става дума за търговска дейност, става дума за отдаване под наем на сателити, например. Телекомуникационни фирми имат интерес към космоса, дори оръжейни фирми най-вероятно биха имали интереси в космоса в бъдещето. Така че отношенията са изключително сложни.

Рада Попова е една от тези, които разработват българското космическо законодателство. На скептиците авторите на проекта напомнят, че някога не е имало и Закон за движение по пътищата, просто защото не е бил нужен.

Когато Александър Александров е летял в космоса, всеки закон, писан на земята, си е оставал на земята. Закон била думата на командира.

Александър Александров, космонавт:
Командирът взема последното решение. Може и неправилно да е, но той го взема. Тъй като ако нещо стане, тези на земята ще останат живи, но ако поради грешка от земята, стане събитие, което може да доведе до фатален край, екипажът загива.

Космическата ера и глобализацията обаче раждат все по-сложни казуси, които просто няма как да се решат еднолично.

Александър Александров, космонавт:
Един научен прибор трябваше да се свали от Международната космическа станция и да се доработи, да се усъвършенства и да се пусне да работи отново. Той беше свален с американската космическа совалка в Америка и трябваше да се върне в Русия. Обаче митничарят на летището казва "Откъде е дошло това?", "ами от Космоса...", "ама как от Космоса?! Нямам печат нямам, нищо". Той иска да знае откъде е влязъл товарът. Обаче той е влязъл от Космоса и няма печат от космическата митническа агенция. Така че тези въпроси именно третират тези междуправителствени съглашения и това космическо законодателство, което постепенно се разработва.

Космическите закони не са екзотика, обяснява Красимир Дачев. В момента той се занимава с бизнес, но преди 20 години е участвал в подготовката на полета на Георги Иванов.

Красимир Дачев, член на Академията за космическо право в Париж:
Естествено ще трябва да се направи прецизиране fine tuning на тези закони, защото излизат нови екзотични средства. Но когато имаш една Конституция, това вече ще бъде един подзаконов акт, който ще регламентира определени дейности.

Това, което спешно трябва да се регламентира, е проблемът с боклука в орбита и проблемът с оръжията.

Красимир Дачев, член на Академията за космическо право в Париж:
В момента има над 10 хиляди тела, които летят. Проблемът е с ядрените. Защото като свърши ресурсът, те трябва да паднат на земята. При падането си те не могат да изгорят, да се разложат, така че остават радиоактивни отпадъци.

Рада Попова, Атлантически клуб - България:
Трябва да се изработят регулаторни рамки, които да санкционират по-нататъшното произвеждане на космически боклук. И космическите войни, колкото и страшно да звучат сега или за други просто като термин от научната фантастика, те ще стават все по-актуални. Космическото право трябва да се занимава и с този проблем.

Каквито и закони да създаде, България не може да реши глобалните космически проблеми, смята космонавтът Александър Александров. Неговият съвет е да се търсят начини страната ни да печели от космоса.

Александър Александров, космонавт:
Всички съвременни технологии минават през космоса - това са и джиесемите, и телевизорите, спътниковата телевизия, тефлоните в кухнята на домакините. Всичко е през космоса минало. И който фактически владее това поле, той ще бъде сред печелившите.

Космическите закони ще улеснят предприемачите да печелят, но в никакъв случай няма да им помогнат да се заселят на Луната.

Рада Попова, Атлантически клуб - България:
Търговията с парцели на Луната, колкото и да е популярна, колкото и всеки да си мисли, че зад термина космическо право стои именно това, несериозно е да се твърди, че това може да бъде предмет на покупко-продажба или изобщо на собственост.

Красимир Дачев, член на Академията за космическо право в Париж:
Това е бизнес, много близък до този на знахарките и гледачките. Начин да вземат парички на лековерни хора. Защото той няма правна сила, този документ няма никаква правна сила.

Красимир Дачев никога не би си купил космически имоти, въпреки че е сред малцината българи, които могат да си позволят не само да ги притежават, но и да ги навестяват. Бизнесменът има шанса да стане първият космически турист от нашата страна. Купил си е билет за 20-минутен суборбитален полет.

Красимир Дачев, член на Академията за космическо право в Париж:
Аз 15-20 години бях в този занаят и ще бъде начесване на една стара краста. Защото като избираха космонавти, трябваше да бъдат летци, трябваше да бъдат ниски, имаше определена височина, определени данни. Никакъв шанс нямах въобще да се класирам в този отбор.

Първият българин космически турист трябвало да полети още миналата година, но при изпитанията загинали трима инженери и пътешествията били отменени. Красимир Дачев обаче всеки ден трескаво очаква нова дата за приключението си. Дори се е уговорил с Института за космически изследвания да направи няколко експеримента, докато е в орбита. Готов е да спазва всички закони и правила, за да осъществи мечтата си.

Красимир Дачев, член на Академията за космическо право в Париж:
С голям респект, с голямо уважение и с чисти чорапки и така леееко се ходи в космоса. Арогантност не позволява космосът. Наказва всеки, който го подцени.

Все пак ако недобросъвестни земни жители решат да не спазват правилата в космоса, ще има органи, които ще ги преследват и наказват.

Рада Попова, Атлантически клуб - България:
Това ще бъдат на първо време, преди да сме срещнали извънземни отношения отново между хората. Така че паралели достатъчно биха могли да бъдат намерени за контролни органи - съдилища или космическа полиция, например. Аз лично не съм чула досега ясно законодателство за съществуването на извънземни жители, така че би било интересно ако срещнем такива, да ги накараме да спазват нашите закони.

Съществува теория, че ако някой някога открие точно какво представлява Вселената, тя моментално ще изчезне и на нейно място ще се появи нещо още по-странно и необяснимо. Според фантаста Дълглас Адамс има и друга теория, че това вече се е случило. Но нищо не може да попречи на опитите да се разгадае и подчини космоса. Българската юридическа одисея вече е на финалното броене. До 3 години проектът за космически закон трябва да кацне в кабинетите на министрите и депутатите.