Людмила Алексеева - доайен на руските правозащитници

Людмила Алексеева, правозащитник, председател на Московската хелзинкска група:
"Това е смешно, разбира се - снежанките са млади момичета, млади девойки, а аз се облякох в костюм на Снежанка и на синия костюм заших тъмносиняната цифра 31. За да покажем, че отиваме на новогодишно тържество... и в 6 часа излязох на Триумфалня площад, а в 6 часа и 2 минути вече бях задържана, макар че нищо не успях да направя, освен да изляза на алеята."

Кадрите с побелялата Снежанка обикалят света и Интернет в новогодишната нощ. Но това не е празничен карнавал. Тогава, а и през ноември, после през януари, общо 7 пъти за последната година московската милиция разгонва демонстрация в защита на 31-ви член от руската конституция, който дава право на свободни митинги и събрания. Десетки активисти са задържани.

Неизменен водач на митингите е именно 82-годишната Людмила Алексеева - доайен на руските правозащитници, председател на Московската хелзинкска група.

Людмила Алексеева, правозащитник:
„На мен лично не ми е нужно право на митинги - на моите 82 години ми е доста тежко да излизам на митинги. Като член на президентския съвет за гражданското общество и човешките права имам достъп до медиите или непосредствено до чиновници от различен ранг, но разбирам, че за моите съграждани това право е много важно. Иначе напълно ще се скъса всякаква връзка между властта и обществото".

Ако Русия имаше своя желязна лейди, тя сигурно щеше да се казва Людмила Алексеева. У дома е сгушена между книгите и любимата си кожа от як - за която казва, е лечебна. Между колекцията си от руска керамика - „гжел". Но тази синьо-бяла крехкост е само привидна. Гласът й се чува далеч. Стига до Вашингтон при Обама и Клинтън, до Бузек в Европарламента. Влиза в Кремъл при Медведев.

Людмила Алексеева, правозащитник:
„За митинга в Калининград - там историята е много интересна. Миналия април се срещахме с президента. Казах му, че - вие разбирате стабилността, когато всички си стоят у дома и не излизат на улицата. Това не е стабилност. Това е колосален разрив между обществото, когато няма обратна връзка. Стабилността е, когато хората могат да излязат на улицата и да обяснят на властите от какво са недоволни и властите бързо да откликват и да поправят грешките".

Калининград. Края на януари. 12 000 души на протест срещу властта. Пак тогава, в други 17 руски града на площадите излизат хора, за да защитят правото си на свободни митинги. Когато кризата изсмуква нефтените долари на Русия, тези демонстрации сякаш пулсират като червен сигнал за властта.

Людмила Алексеева, правозащитник:
"Преди около месец Си Ен Ен взимаха интервю от мен и ме питаха кой ще бъде президент през 2012 година в Русия. Казвам - съдейки по сегашната ситуация, вероятно Владимир Путин. Но Русия е страна непредсказуема. През февруари 1917 година, една седмица преди февруарската революция нито императорът, нито последният селянин в Русия е знаел, че ще има революция. Тя стана неочаквано за всички, именно защото е нарушена връзката между властта и обществото".

Въпрос: "Нима вие не изключвате възможност от революция?"
Людмила Алексеева, правозащитник:
"Това не е революция, това е бунт. Съвсем не го искам. Революция е когато има организирани политически сили, когато има определени лозунги, а сега ще бъде взрив на недоволство. Нищо хубаво няма в това. По-добре властта да слуша гражданите".

Албумите й са съхранили безчетни политически контакти, но тя стои встрани. Казва, че е само правозащитник. Смята, че в Русия трябва да стане като в Съединените щати - партиите да са функция на гражданското общество.

Людмила Алексеева, правозащитник:
"Демокрацията - това задължително е силна държава, защото силната държава е тази, която се регулира от закони. ...Ние имаме много слаба държава, защото нито федералната власт, нито регионалната, нито местните спазват законите. И този правов нихилизъм се разпространява върху гражданите. Но казват, че рибата се вмирисва от главата. Ако властта спазваше законите и хората щяха да спазват законите".

Погледът й към Русия е остър, някои могат да кажат - спорен. Но тя има своя истина. Вини Владимир Путин, че е потъпкал демократичните свободи. Не вярва във високите рейтинги на руските лидери и нарича „проклятие на природното богатство" огромните руски залежи на нефт и газ.

Людмила Алексеева, правозащитник:
"Икономистите го знаят това - че богатите страни в политическо отношение много лошо се развиват. У нас даже има един рок-певец - Юрий Шевчук, който пее - когато у нас свърши нефтът и газът, тогава ще започнем да строим истински живот. Тогава ще заживеем".

А нейният живот е изтъкан от каузи и от пътища, осеяни не само с рози, но и с тръни. Още от 60-те години, когато е сред активистите на дисидентското движение в Съветския съюз, печати самиздат и е сред основателите на Московската хелзинкска група. Преследвана от властите, в края на 70-те намира убежище в Съединените щати. Сега в московския й дом на „Стари Арбат", покрай паметника на Окуджава понякога се промъква онази носталгия с дъх на стари книги и младост. Но Алексеева няма време - нито за спомени, нито даже да си прочете вестниците.

Людмила Алексеева, правозащитник:
"Казват, че старостта е самота. Аз не съм самотна, въпреки че децата ми, внуците ми, правнуците са в Америка. Те задължително звънят, има и скайп. Идват, аз ходя. А тук около мен има много хора. На някого трябва да се помогне, друг е готов да помогне на мен. Така, че никак не съм самотна. Напротив, даже се уморявам от хора".

Вече 17-та година, откакто се е върнала в Русия. Мечтае за силно гражданско общество. Вярва, че ще минат още 10-15 години и ще го има. И посред организацията на поредната демонстрация, посред поредния звън на телефона, Людмила Алексеева признава, че май е щастлива.