Бисери за големите исторически събития

Към датата 3-ти март и народоосвободителното ни движение има и един друг поглед. Той е на участниците в образователната ни система в момента - ученици, кандидат-гимназисти и кандидат-студенти. Какви “бисери“ са създали те в съчиненията си по история и литература за периода на националноосвободителните ни борби събра репортерът ни Елиана Димитрова, а в карикатури нарисува художникът Румен Статков (правописът на учениците е запазен).

Логично тази дисекция на ученическото творчество започва с духовното израстване на народа ни до идеала за национално освобождение. Ето как един съвременен ученик го е видял: „В пейзажа на националното освобождение рязко изпъкват краските на българската духовност. Макар облечени в черно, монасите оставят ярки следи от делото си.”

Един съвременен Херодот пък пише за идеолога на националната ни революция Георги Раковски: "Раковски е нещо средно между просветител и революционер", друг ученик пък твърди: "Първата горска чета се нарича "Горски пътник".

„... на път за Букурещ той е заловен и на 6 (19) февруари 1873 Левски е разстрелян пред Къкринското ханче в София", уверен е кандидат-студент на изпит по история на България.

Друг млад наш съвременник твърди “Преди време, още когато Левски е написал "кървавото писмо" до Христо Ботев” като най- вероятно му е убегнало, че истинският автор на кървавото писмо е Тодор Каблешков, а получателят е Георги Бенковски.

За самия Ботев пък ученик, пообъркал епохите твърди „Ботев слязъл от Балкана с шмайзер в ръка...” В тема за Априлското въстание откриваме следното изречение: “Райна Кабаиванска развяла знамето на бунта”, а интерпретатор на Вазов пише: „Бай марко бил генералния спонсор на Априлското въстание”.

„Руските войски тръгнали да преминават Балкана през тесните хималайски пътеки”, „Княз Горбачов извършил десант край Видин” и „В железобетона на турското владичество има една мека част - мързелът на Осман Паша” са изречения, с които кандидат-студенти пишат за Руско- турската овободителна война. Съвременен ученик стига и до следното прозрение: „И тъй като народа е нямал с какво да посрещне освободителите - той ги посрещнал с хляб и сол.„

Българската национална телевизия също е попаднала в ученическите бисери със следното изречение, което е и финал на този не много оптимистичен репортаж – „Мирният договор бил подписан на Сан Стефано 29”.