Протестите срещу кризата в Гърция се радикализират

Гърция трябва да помисли дали да не продаде някои от островите си. Така германски депутати предлагат на Атина да намали външния си дълг от 300 милиарда евро. Гръцкото правителство окачествявя подобни съвети като неуместни и засега обмисля да обяви за продан само двеста Мерцедеса. Днес протестите срещу правителствените реформи придобиха още по-радикални измерения.

"Не позволявайте мерките да минат!" Транспарант с този текст се спусна тази сутрин от покрива на финансовото министерство на Гърция. Това стана след като синдикалисти и представители на комунистическата партия превзеха за кратко сградата на ведомството. Конкретният повод станаха обявените от премиера Папандреу допълнителни мерки за намаляване на бюджетния дефицит, чрез които се очаква държавата да спести близо 5 милиарда евро. За да стане това обаче, се замразявят пенсиите, премиите за държавни служители се орязват с до 60 процента, акцизът върху алкохола се повишанва с 20 на сто, а този върху цигарите с 63 процента. Пакетът беше обявен след посещението на еврокомисаря по икономическите въпроси Оли Рен в Атина. Някои смятат, че мерките са погрешно насочени.

Мъж: "Ще ни вземат всичко, което имаме. Вземат от работника и го дават на богатия."

Други осъзнават, че избор няма.

Мъж: "Новите мерки са наистина много тежки, но са необходими. Гърците трябвя да изпратят послание към Европа, че не са мошеници и ще направят сами каквото трябва, за да се реши проблема."

Председателят на Европейската комисия Барозу приветства допълнителните мерки за икономии на гръцкото правителство. Финансовите пазари също реагираха положително.

От Европарламента обаче сякаш остават скептични. Групата на либералите иска Еврокомисията да назначи специален представител за Гърция, който да следи изпълнението на мерките за преодоляване на огромния бюджетен дефицит. Ако това предложение се приеме от депутатите, Лисабонският договор задължава Еврокомисията да го изпълни.

Целта на гръцкото правителство е да намали бюджетния дефицит от 12.7 процента до 8.7 на сто от Брутния вътрешен продукт до края на годината.
Атина предприе днес дълнителни стъпки - пусна емисия от 10-годишни държавни облигации. Очакванията са те да влеят в хазната други 5 милиарда евро.

Притиснат от вътрешното недоволство и външните изисиквания, премиерът Георгиус Папандреу ще направи две много важни посещения тези дни. Очаква се в Берлин и Париж той да разговаря с германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Никола Саркози. Атина не разполага с много време - Европа очаква първите конкретни резултати от нея на 16 март.