Ден преди изборите в Ирак

6 200 души се борят да влязат в иракския парламент. Депутатските места обаче са само 325. Едва ли гласуването ще излъчи победител с ясно мнозинство. Но все пак изборите са началото на преразпределяното на властта.

Основната заплата на депутат в иракския законодателен орган е 100 000 долара на година. Тази солидна сума донякъде обяснява големия брой кандидати, а и техните методи да спечелят повече гласове.

Парцели земя, пари в брой, оръжия, дрехи, бельо и замразени пилета - това са само някои от офертите за купуване на гласовете на иракските избиратели. Призивите на върховния иракски духовен водач аятолах Али Систани да не се купуват гласове останаха нечути.

Кандидат-депутатите заложиха на всякакви оферти и на всякакви методи. В провинция Диала, където активен е иракският клон на Ал Каида, кандидатите за депутати правят малки подаръци - храна или скромна сума от 85 долара. В северните райони на Ирак пък офертите са предимно безплатен бензин и безплатни парцели земя.

Така е в провинцията. В Багдад традиционните методи за убеждавене бяха изместени от нови. За първи път в историята на Ирак Интернет и социалните мрежи са използвани в предизборни кампании.

Улиците на иракската столица са украсени с плакати на политически лидери, по телевизионните канали постоянно се въртят скъпи политически клипове. В иракските музикални среди се твърди, че партии са плащали по 10 хиляди долара за създаването на една песен. Статистиката сочи, че всяка по-голяма политическа партия има по няколко предизборни клипа. Изискването на всеки кандидат било в текста да се споменава колко е важно да се гласува и колко е хубава демокрацията в Ирак.