Договорът, който България предлага на Македония, може да се окаже трик, с който Македония да попадне в български капан в Европейския съюз. Така опозиционният ежедневник „Утрински весник” гледа днес на идеята на българското правителство за сключване на междудържавен договор за приятелство и добросъседство между България и Македония.
Договорът, който България предлага на Македония, може да се окаже трик, с който Македония да попадне в български капан в Европейския съюз. Така опозиционният ежедневник „Утрински весник” гледа днес на идеята на българското правителство за сключване на междудържавен договор за приятелство и добросъседство между България и Македония. Друг ежедневник- „Дневник”, от своя страна смята, че в проекта има спорни моменти, особено онези, свързани с историята и с езика на омразата, който повечето медии в Скопие използват срещу България.
Печатните издания в Скопие днес не крият скептицизма си по отношение скорошната подготовка и подписване на Договора за приятелство и добросъседство, предложен от България. Нещо повече, в анализите личи и традиционната за някои медии предубеденост към всичко, което идва от София към Скопие.
Опозиционният „Утрински весник”, по стара негова традиция,например, предупреждава, че с подписването на такъв документ България може да получи в ръцете си механизъм за натиск, с който да се превърне във „Втора Гърция”, а Македония само да слуша. Въпреки изричните послания от София, че документът няма да стане директно условие за българската подкрепа за евроатлантическата интеграция за Скопие, вестникът твърди, че в крайна свметка, със заплахата си да поставя вето в преговорите, България ще принуди Македония „да пее български песни”.
Добрата новина е, че все пак най-накрая македонското външно министерство призна, че има работна версия на проекта за договор, представен от българска страна, след като в продължение на месеци оттам отговаряха, че не знаят за такъв проект. От министерството сега не искат да коментират текстовете в проекта, но според ежедневника „Дневник” най-спорни в него са идеите за общо отбелязване на исторически дати и събития, както и идеята за спиране на езика на омразата.