30 години без Григор Вачков

В момента “Сатиричният театър” чества един от най-обичаните български актьори – Григор Вачков, който си отиде от този свят преди 30 години. За него може да се говори много и след десетки роли в театъра и над 40 в киното, неговите герои продължават да ни говорят без да са остарели. Навремето Невена Коканова казвала, че може да играе до края на живота си с Григор Вачков. Нека сега чуем негов автентичен разказ за началото на кариерата му като артист.

Григор Вачков: “Завърших училището с добър успех, поработих една година, спестих някой лев и на 1-ви август 1951-ва година пристигнах на гара София, за първи път в живота си – дълга коса, каскет, полушуба и един дървен сандък, пълен с хляб, само с хляб”. Към обяд се оправих и намерих театралното училище. На входа стояха двама младежи. Попитаха ме какво търся - казах им, че търся театралното училище – те ме огледаха, усмихнаха се и казаха, че не съм за там, че смисъл тука е Толбухин 43 , а аз трябва да отида на Толбухин 15. Благодарих им и тръгнах да търся Толбухин 15 – лесно го намерих, защото се оказа на същата редица и там разбрах, че това е Зоологическата градина. Върнах се аз, разбрах гаврата, минах покрай двамата, които в момента подигравателно се усмихваха и влязох, като им казах, че съм точно за тук."

Приели Григор Вачков в театралното училище пробно за 1 година, като му казали , че ако нищо не излезе ще може да се върне на село в Трънчовица, Плевенско. Само че Григор Вачков успял и 4 години по–късно се дипломирал. Всичките му роли от “Лазарица” до “Мъжки времена “ са толкова истински и завладяващи, че са се превърнали в класика. До мен е Марта Вачкова и ще я попитам как толкова години общува със спомени, защото знам, че за нея Той е най-важният мъж в живота й.

На времето Йордан Радичков казал, че самият Григор Вачков е цял един театър. Малко са хората, които могат да понесат толкова любов и да останат същите през спомените и времето.

Излъчено в "По света и у нас".