Предложените антикризисни мерки акцентират върху увеличаването на приходната част на бюджета, а не върху съкращаването на разходите, което е погрешно. Това мнение изразиха бизнесмени, икономисти и банкери на дискусия с финансовия министър Симеон Дянков. Според тях трябва да се намери начин да се избегне вдигането на данъците, а до емитирането на дълг да се стигне само в краен случай. Икономистите се обявиха и за реформи в структурите на МВР и Министерството на отбраната, както и в областта на земеделието, където, по думите им, субсидиите надвишават тези за здравеопазването.
Предложените антикризисни мерки акцентират върху увеличаването на приходната част на бюджета, а не върху съкращаването на разходите, което е погрешно. Това мнение изразиха бизнесмени, икономисти и банкери на дискусия с финансовия министър Симеон Дянков. Според тях трябва да се намери начин да се избегне вдигането на данъците, а до емитирането на дълг да се стигне само в краен случай. Икономистите се обявиха и за реформи в структурите на МВР и Министерството на отбраната, както и в областта на земеделието, където, по думите им, субсидиите надвишават тези за здравеопазването.
Главоблъсканицата по антикризисните мерки продължава. Финансовият министър Симеон Дянков постави сложна задача пред икономисти, бизнесмени и банкери.
Симеон Дянков, вицепремиер и министър на финансите: "Условно казано това, което аз искам да постигнем като финансов резултат - или повече приходи или по-малко разходи на стойност около милиард и петстотин милиона лева. Ако това го постигнем, аз ще съм много по-спокоен зажтова как българският бюджет ще се справи до края на тази година."
Решението на тази задача може да стане основно по три начина - да се емитира дълг, да се вдигнат данъците или да се съкратят публичните разходи. Въпреки че тристранният съвет постигна консенсус, че е необходимо да се емитира външен и вътрешен дълг, експертите не одобриха идеята. Според тях в момента трябва да се предприеме друга стъпка.
Лъчезар Богданов, анализатор: "Трябва да има някакво сериозно приемане на реалността, а тя е, че България в момента, българската икономика не може да си позволи публичен сектор със сегашния си размер, не може да си позволим публичен сектор, който харчи 26-27 млрд. на година. Трябва да го съкратим. Това е първата стъпка, по която трябва да пристъпи обществото до консесус."
Вдигането на данъците също не срещна одобрение, тъй като може да няма необходимия ефект и да свие още повече потреблението. Така България може да отблъсне и чуждестранните инвеститори, които в момента са привлечени от ниските данъци. На-много дискусии предизвика вдигането на ДДС с 2%.
Асен Ягодин, заместник председател на Асоциацията на банките в България: "Въпросът е дали това вдигане с два процента няма да е голяма стъпка, която ще афектира бизнеса."
Специалистите обаче са единодушни, че дълготраен ефект може да се постигне само с реализирането на трите важни структурни реформи - пенсионната, здравната и административната, които се отлагат вече няколко правителства. Тези сектори поглъщат и най-много от държавните пари.
Излъчено в "По света и у нас".
За прехрана на семействата си: Работници от 65 държави печелят доходите си у нас
СЪБИТИЯТА НА 2025: Трагедии, които можеха да бъдат предотвратени: Живот на ръба на безхаберието
Българският патриарх Даниил и Вселенският патриарх Вартоломей отслужиха Света литургия в Истанбул