На 1-и април в село Торбалъжи

1-и април - Ден на шегата или на лъжата. Следващият репортаж е от място където, лъжата е емблема. Никой там обаче, не признава да е лъгал.
Село с 16 жители насред Габровския балкан. Гордеят се с името си и никога не биха го сменили.

Мария Петкова:
- Едно време тука е нямало шосе. Тук ходели по баира, взимали си дръвца с магаренцата и конете. И магаретата, те не щяли да вървят нагоре - стръмно! Връзвали отпред торби. И като духа вятър ги надувал. Тия мислили, че са пълни с ядене и вървели по-бързо. Те се лъжели и вървели по баира - така го нарекли Торбалъжи.

Въпрос:
- Каква е разликата между шегата и лъжата?
Недка Иванова:
- Е, голяма е - да се шегуваш е едно, да излъжеш е друго - за шега не ходят хората в затвора, но за лъжа могат и да отидат.

Торба лъжи е без магазин, училище, и кръчма. Селото е толкова малко, че няма кой да те излъже - се шегуват селяните. Вярват си един на друг, но гледат на света с подозрително око.

- Кой в България носи торбата с лъжите?
- Политиците носят торбата с лъжите, един обещава за 800 дни, един обещава за не знам колко месеца, всички като отидат на стола, всички лъжат и ние сме останали излъгани!
- И вашата торба е празна?
- Нашата е винаги празна!
- Политиците те сами се лъжат и сами се грачат едни на други, сами се човкат едни на други - този ще съдят, онзи ще съдят - е защо?
- Казвай - майната му на всичко и горе главата.

Мъдростта в Торбалъжи гласи: Само времето показва кога шегата е шега и кога шегата е лъжа.