Мартин Шулц е новият председател на ЕП (ОБЗОР)

Германският социалист Мартин Шулц беше преизбран за председател на Европейския парламент. От 612 валидни бюлетини, 409 са били за него и той стана първият председател в историята на парламента, който е преизбиран. В първия ден от работата на новия Европейски парламент над 700-те депутати избраха председател. Миналата седмица двете най-големи групи - на ЕНП и на социалистите се договориха първата половина от мандата той да бъде социалист, а втората  да бъде предложен от ЕНП. Това беше критикувано днес от останалите трима кандидати за председател. Гласуването беше тайно и пред урните се извиха опашки. По-късно избраникът Мартин Шулц каза, че за него е чест, че е спечелил доверието на колегите си и призова за конструктивна работа. Но в този парламент има повече групи отпреди, разделението е по-силно, голям е и броят на депутатите евроскептици. БНТ: Дали парламентът ще може да работи като цяло, когато се налага? Ева Паунова, депутат в ЕП от ЕНП/ГЕРБ: В интерес на Европа и на всички нейни граждани ще бъде да успяваме да постигнем консенсус по най-важните за всички теми. Така че се надявам да успеем да работим заедно, въпреки че сме различни. Тук сме обединени в многообразието, както всички европейски граждани. За тях, за бъдещето на Европа, за просперитета на Европа, е важно да намираме консенсус, важно е да се вслушваме в аргументите и да намираме най-добрите решения. Георги Пирински, депутат в ЕП от СД/КБ: Този парламент ще може да работи достатъчно обединен около разбирането, че Европейският съюз трябва да се развива на последователни, демократични начала. И фактически голямата поляризация, за която говорите, е между разрушителните сили, които влязоха в парламента, и голямото мнозинство, което независимо от едни или други позиции, които се различават съществено, е обединено около разбирането, че Европейският съюз трябва да се развива все повече като съюз, изразяващ волята на гражданите. Анализаторът Дору Франтеску също смята, че традиционните партии ще трябва по-често да търсят компромис и да работят заедно, за да удържат натиска от евроскептиците: Дору Франтеску, директор VoteWatch Europe: Парламентът ще бъде по-поляризиран. Сега крайно десните и крайнолевите са по-силни, отколкото преди. Заради това партиите в центъра - либерали, ЕНП и социалисти, ще трябва по-често да работят заедно, за да съберат необходимите гласове и да прокарат необходимото законодателство. Но разделението сред евроскептиците е видимо - крайнодясната френска евродепутатка Марин льо Пен не успя да състави своя парламентарна група за сметка на британеца Найджъл Фараж. Според Франтеску, който следи работата на парламента и поведението на избирателите, това е било очаквано: Дору Франтеску, директор VoteWatch Europe: Някои от прогнозираните депутати не успяха да влязат в парламента, например от словашката националистическа партия и това усложни нещата. Беше ясно, че само един от тях - Фараж или льо Пен - ще може да формира група. В крайна сметка това е Фараж, а льо Пен беше лишена от допълнително финансиране и време за изказвания в пленарната зала. След като е избран председателят на парламента, следва избор на 14  заместник-председатели и на петима квестори - членове на бюрото, които се занимават с административните и финансовите въпроси на депутатите. От 17-те български евродепутати днес не дойдоха Сергей Станишев и Николай Бареков.