Грамотни ли са младите

Риалити форматите и начинът, по който участниците в тях говорят, са една от причините българските ученици да използват езика на агресията и улицата - това е тезата на проф. Валери Стефанов, изразена днес на кръгла маса за грамотността на учениците.

Нивото на грамотността сред младите хора в България пада главоломно и това е тревожно, е тезата на проф. Валери Стефанов. Езикът на учениците пък става все по-беден, но и все по-агресивен. Една от причините за последното той вижда във влиянието на риалити форматите върху младите хора.

Проф. Валери Стефанов: "Те задават стилове на мислене, на говорене, на поведение, които са от много нисък регистър и тяхното изваждане в публичността и насладата от тяхната показност не е добро за никого. Да, не ги харесвам, не искам да бъдат част от света на нашите деца.

Според учителите, дошли на дискусията, освен телевизията и самото общество облъчва децата си с агресивен и жаргонен език.

Нели Костова - 32- ро СОУ: "Но не само децата говорят на този жаргон, много често пътувайки в градския транспорт аз се опитвам да разбера какво си говорят възрастни хора. Така че този жаргон е навлязал в нашето ежедневие, но в час децата не използват жаргон."

Капка Велинова - 104- то ОУ: "Да, чуват се и такива изрази, но такива изрази ние ги чуваме и на родителски срещи ...това мисля, че е проблем."

Говорът на сегашното поколение деца се опростява все повече и повече, изпозват се много по- малко думи, казва експертът по български език Станислав Георгиев.

Станислав Георгиев: "Повече чати, повече смс-и пуска и повече борави с друга символика като картинки ... За тях една иконка носи достатъчно информация, за да бъде изговорена с поток от думи, те така пестят време."

Колкото до основните граматични грешки на децата от години те са едни и същи, обяснява експертът - най-често учениците не умеят да членуват и объркват и с й. И както се казва накрая - въпреки мрачната картина дискутиращите се обединиха около две неща - че все пак има и много млади хора, които не се подчиняват на масовата култура и че училището трябва да стане силното място, където се говори и се научава книжовен език.