В училището в село Бегунци единствените обитатели са прилепите

Тази неделя в поредицата за изоставените български училища ще ви заведем в село Бегунци. Там на едно място живеят спомените за препълненото с деца училище и няколко прилепа. Въпреки безработицата все още се намират хора, които са твърдо решени да отгледат децата си на село, дори ако трябва да пътуват до най-близкия град, за да учат. Петър Матов, жител на село Бегунци: - Всички заем, че не е като едно време, сега няма какво да се лъжем, така е. Празни улици. Из цялото село не можеш да срещнеш човек, та какво остава за някое дете. Наистина не е както едно време. Младите са отлетели от село Бегунци преди години, а в сградата на училището сега летят няколко прилепа. Вратата е закована, но това не е спряло вандалите. Направили са си дупка в нея. Всичко вътре е разпиляно- учебниците, чиновете и старите киноленти. А Петър Матов често връща лентата назад. Петър Матов, жител на с Бегунци: - Аз имам много хубави спомени. Много хубави, много сериозни учители, които държаха на дисциплината, на учението. Петко Комитов, кмет на с. Бегунци: - Винаги тука беше много весело в това училище. Празници сме правили. Петър Матов, жител на с Бегунци: - Тука се правеха много хубави големи събори. Сега Петър помага с организацията на събора. Той е един от малкото млади хора, които са решили да останат да живеят, работят и отглеждат децата си на село. Приятелите на Петър се напуснали Бегунци още със затварянето на училището. Петър Матов, жител на с Бегунци: - Младежите избягаха по градовете, връщат се и от там се връщат малко разочаровани, търсят си поминъка. И докато младежите на село Бегунци се борят за прехраната си, кой както може, то кмета е подел една друга битка - за сградата на училището. Подал е не една или две докладни до кмета на Карлово, за да се продаде - всичките без успех. Петко Комитов, кмет на с. Бегунци: - Тука идваха и фирми, които искаха да го вземат под наем нещо да правят, но просто училищата не се дават под наем , не се и продават, така просто са оставени да паднат до основи. А децата на Петър пътуват всеки ден до училището в Карлово. Нямат друг избор. Въпреки това той е взел решение. Петър Матов, жител на с Бегунци: - Аз специално тук ще си остана. - Щастлив ли си? - Донякъде като се замисля има и по-лоши неща, може да се каже и че съм щастлив тука.