Потребителските кредити и лихвите

Всъщност и без да се посяга на резерва, българите плащат високи лихви. За потребителски кредит с 5-годишен срок сега лихвата е малко над 12 %. Законът за потребителските кредити, който влезе в сила от днес няма да бъде променен, заявиха депутати в кулоарите на парламента. Неговата промяна бе поискана от финансиста Любомир Христов. Според него в закона има неясноти по отношение на определянето на лихвите по потребителските кредити, които могат да заложат капан за потребителите. Банкери и депутати поясниха, че методологията, по която лихвите ще се изчисляват, ще бъде достъпна за клиентите. Те ще могат да я намерят и в интернет сайтовете на банките.

Хубаво е да знаете какво плащате, когато взимате кредит. Лихвата по банковите кредити се състои от два елемента – променлив и фиксиран. Именно изчисляването на променливия разбуни духовете през последните дни. У нас той зависи от лихвите по депозитите, които през миналата година се увеличиха значително. В другите страни в Европейския съюз той най-често стъпва на общоприета лихва като Юрибора, която пък в този период се понижи. Според финансиста Любомир Христов българският подход е неправилен.

Любомир Христов, финансист: "Самоволното определяне на лихвения процент по една от страните по договора става закон в България. Това е несправедливо, това е и неправомерно, защото това изважда и сърцето, и душата и противоречи на директивата за потребителския кредит, защото пак повтарям идеята на директивата е клиентът да бъде информиран - какво от това като имам всичките листове и всичката информация, когато аз днес, когато подписвам кредита, не знам по какво правило и по какъв начин ще се променя моят лихвен процент, т. е. хората, които имат намерение да взимат потребителски кредит трябва да внимават много."

Според заместник-председателя на икономическата комисия Стоян Мавродиев обаче Законът за потребителския кредит няма да бъде променян и защитава в достатъчна степен интересите на потребителите.

Стоян Мавродиев, председател на икономическата комисия: "Освен това съгласно закона всички потребители ще имат правото да получат информация предварително от банките за настъпването на обстоятелство, което налага коригиране на лихвения процент. Ние сме сложили императивно задължиние на банките да уведомяват предварително клиентите преди да предприемат подобна стъпка."

Банкерите от своя страна обясниха, че не могат да възприемат европейския похват, тъй като България е в специфична ситуация – страната ни е във валутен борд и достъпът ни до външно финансиране е силно ограничен.

Асен Ягодин, председател на СД на Пощенска банка: "От трета страна депозитния пазар преживя едно покачване на лихвените проценти през миналата година, което и до ден днешен не е напълно преодоляно като ефект, т.е. нямаме възможност банките да се финансираме при пазарни лихвени нива, каквито са Юрибор го давам за пример, а основно финансираме дейността си от депозити, привлечени на местния пазар."

Това също така означава, че ще плащаме високи лихви, докато не влезем в Еврозоната. Според справка на сайта Моите пари българите плащат с 5% по-високи лихви по кредитите от чехите и с малко повече от процент от румънците. В същото време в Турция, която все още се бори за влизане в Европейския съюз, хората плащат с 5 на сто повече от нас.