Дамата и звездите

Един древен мъдрец е казал, че небето е Душата на Вселената и там се раждат мечтите. Всеки човек има свой път, който извежда към звездите, където желанията се сбъдват.

А това е една щастлива жена, изминала 25 милиона космически мили от своя звезден път. Марша Айвинс, дипломиран космически инженер, астронавт от НАСА, летяла на борда на 5 совалки.

Марша Айвинс, астронавт от НАСА:
Когато бях на 10 години, Съединените щати стартираха Програмата "Меркурий" за изпращане на човек в космоса. Между 61-ва и 69-та извървяхме целия път от изстрелването до първите стъпки на Луната. Спомням си, че в училище часовете спираха и в класната стая вкарваха един черно-бял телевизор, за да гледаме совалките и лунната разходка. От самото начало бях запленена и исках да правя точно това. Е, по това време астронавтите бяха само мъже, военни пилоти. Но аз реших, че дори да не мога да бъда астронавт, искам да работя по някакъв начин за звездната програма, затова станах инженер. През 74-та постъпих на работа в НАСА. След това кандидатствах цели три пъти за астронавт, докато ме изберат.

Марша сбъдва космическата си мечта през 1990-та, когато излита със совалката "Колумбия". Но най-важната мисия в живота й е 11 години по-късно, когато изнася в орбита и прикачва към Международната космическа станция научната лаборатория "Дестини".

Марша Айвинс, астронавт от НАСА:
Моята задача беше да управлявам роботизираната ръка, която трябваше да пренесе лабораторията на борда на Международната космическа станция. Това е най-трудното и най-страшното нещо, което съм правила някога. Защото ако нещо се беше объркало, просто нямаше да има космическа станция. Подготвях се за тази задача повече от две години. Проиграх всички възможни сценарии, при които нещо може да се обърка. И когато всичко приключи благополучно, бях много щастлива.

В космоса полът и нацията нямат значение, казва Марша Айвнис.

Марша Айвинс, астронавт от НАСА:
Не смятам, че светът, в който живеем, е мъжки свят. Това със сигурност не важи за космоса. Една от любомите ми снимки е на командира на Международната космическа станция, която е жена, и тя стиска ръката на командира на совалката, която също е жена. Така че нашата космическа програма в никакъв случай не е само за мъже.

- А може ли да обясните разликата между "космонавтите" и "астронавтите"? Защо на Изток бяха "космонавти", а на Запад "астронавти"?

- А в Китай са тайконавти. Според мен е само езикова разликата. Работата е една и съща навсякъде.

- Имаше ли Студена война в космоса и кой я спечели?

- Никога не е имало Студена война в космоса. Когато осъзнаеш, че екипажите в космоса, тези 5-6 човека са единствените, които не са на планетата в този момент, няма как да воюваш с тях. Просто вие сте единствените хора в космоса.

Всички хора в космоса, без значение на пола, нацията или това как ги наричат, си приличат по едно - щръкналата коса, шегува се Марша Айвинс. Но прическата се оказва най-малкият проблем. В безтегловност голямо предизвикателство е самото придвижване.

Течностите в космоса не падат на капки, а летят под формата на топчета и това налага доста екзотични начини на ядене, пиене и ходене до тоалетна. Астронавтите се къпят като вземат "топка" вода и я разливат по себе си.

Една от неприятностите е, че трябва да се живее с боклуци в продължение на месеци, докато някой космически кораб ги отнесе. А обитателите на Космическата станция буквално правят утрешното си кафе от днешното, защото си набавят питейна вода от пречиствателната уредба на тоалетната.

Марша Айвинс, астронавт от НАСА:

- Освен тези неудобства, има ли нещо, което истински ви плаши в космоса?

- Един мъдър човек беше казал, че ако поне малко не се страхуваш, значи не осъзнаваш какво става около теб. Полетите в космоса не са рутина. Нещата, които правим, са си изключително рисковани. Ние ги правим, защото сме преценили, че рискът си струва. Но истината е, че всички ние малко се страхуваме, но сме тренирани да се справяме дори в ситуации, когато нещата се объркат. Така че страхът не е задръжка.

- А има ли ситуации в истинския ви живот, тук на земята, в които казвате "Хюстън, имаме проблем!"?

- Всъщност не говоря така. Случвало се е, когато държа реч пред ООН и микрофонът се повреди или прожекционният апарат не работи, да кажа "Хюстън, имаме проблем". И публиката много се забавлява.

- Но вие не обичате тази фраза?

- Не!

Това, от което Марша Айвинс определено не се страхува, е срещата с извънземните, които, убедена е, съществуват.

Марша Айвинс, астронавт от НАСА:
Вярвам, че някъде във Вселената, в която има милиарди галактики, в които има милиарди звезди и милиарди планети, трябва да съществува и друг живот. Поне статистиката говори, че би трябвало да ги има.

- Но вие не сте ги виждали?

- Не, не съм.

- За щастие, или за нещастие?

- Не знам, още не съм ги срещала.

- Мислите ли, че човечеството ще покори космоса, или напротив космосът ще покори хората?

- Мисля, че като всяка враждебна среда и космосът се опитва да се наложи.

Но смятам, че в края на краищата, човекът до момента е успял да победи всяка враждебна среда и ще успее да покори и космоса, за да го проучи.

Все пак Марша не вярва, че човешки крак ще стъпи на Марс преди 2030-та година. Крачките на човека в космоса са наистина малки и наистина бавни, но пък за човечеството са големи скокове.