Присъди за вълка и Червената шапчица

Ау от глад умирам, ау ...

Оживлението е голямо минути преди да започне наказателният процес по сюжета на Шарл Перо "Червената шапчица".
Вълкът:
- Имам четирима адвокати и засега са добри.
- На какво разчиташ, при положение, че видимо не си свършил нещо добро? - Аз твърдя, че не съм го свършил.
Червената шапчица:
- Аз смятам, че и майката отчасти е виновна.
- Може ли детето срещу майката да говори?
- Тя ме пусна насила...
- Това е твоята истина, може би има и друга истина?
- Според мен това е истината.

Истината е онази, която се обяснява в тази зала.
Владимир Вълков, съдия-учител:
- Изкушението на двете страни - обвинение и защита е да покажат точно тази премълчана истина.

Къде свършва урокът, откъде започва приказката и как тя преминава в реалността с разновидност на историята, която и днес съществува. Границите се размиват.
Прокурор:
- Майката е обвинена в това, че е пуснала малолетно момиче да се разхожда само в гората, за това, че е оставила съвсем сама в гората болна жена, която не е искала да живее там.
Съдия:
- На колко сте години и с какво се занимавате?
Свидетел:
- Аз съм обикновена зелева пеперуда. Заниманието ми е да снасям яйца по зелетата на стопаните.

Съдията-учител:
- Когато децата влязат и започнат да решават чужди проблеми, защото в процеса това се случва, те някакси естествено стават и отговорни. Защото едно е да решаваш за себе си, друго е да мислиш как от твоите действия ще зависят други хора. Вероятно това е и начинът да намалеят желаещите за ролите на наглите, сводниците и безхаберниците и да започне акцията на знаещите.