Кристо и светът

КРИСТО: -Първият ни проект с Жан-Клод беше брез 1961 г., когато имах изложба в малка галерия в Кьолн, близо до река Рейн. Използвах вътрешната част на галерията, но инсталирах на витрината й малък пакетиран обект като тези тук. Галерията беше затворена вечер, не работеше и в неделя, нямаше как да се влезе и Жан-Клод и аз решихме да направим нещо, което хората да могат да виждат през цялото време и да ходят около него. Мястото беше близо до пристанището на Рейн и ние помолихме властите да използваме един влекач, който води трафика в река Рейн да го пакетираме. Това се нарича Пакетирания док и е през 61 година. Целта ни беше да преместим връзката с произведението на изкуството извън контролирано пространство.

ЕВГЕНИЯ АТАНАСОВА-ТЕНЕВА: -Вашите приятели казват, че сте много чувствителен, интересувате ли се от това какво става в обществото, в политиката, кой е президентът в Белия дом, дали има Берлинска стена или не..

КРИСТО: -Ние сме много чувствителни към тези теми в случай, че това кой е в Белия дом или кой е кмет на града, или кой е министър на нещо се отнася директно към наш проект. Да, това е истина, защото понякога, когато получаваме разрешение, минаваме през много различни политици, кметове, случая с Портите, с берлинския Райхстаг. Жан-Клод и аз нямаме време да се занимаваме с нищо друго, освен с нашата работа, но нашата работа е свързана с толкова много човешки взаимоотношения от политиката до инженерството, всякакви неща.

ЕВГЕНИЯ АТАНАСОВА-ТЕНЕВА: -Да, но е ли странно как времето и политиката се променят, когато започнахте Райхстага трябваше да искате разрешение от 5 страни, а когато го реализирахте получихте разрешение само от една.

КРИСТО: - Разбира се, променят се... Но знаете, че проектът беше отказан 3 пъти, но по време на студената война не беше отказан, защото съгласие трябваше да дадат 5 страни. Разрешителни имахме от Америка, от Франция, от Британския сектор, дори от руския сектор, нямахме разрешение само от Западна Германия, това беше най-трудната част и правителството го спираше на три пъти през 70-те, и 80-те години.

ЕВГЕНИЯ АТАНАСОВА-ТЕНЕВА: - Дали границите, държавите, районите, щатите имат някакво значение за вас или се интересувате само от мястото и природата където искате да направите произведението?

КРИСТО: -Както казах, ние заемаме мястото с всичките му значения, непредотвратимо всичко става част от произведението. Физически то влиза съвсем директно в живота на хората от града. Видяхте във филма на възпоменанието за Жан-Клод, как този червен врат идва и пита Жан-Клод „защо идвате и безпокоите нашия живот тук". Но разбира се, това е и иронията - ние обичаме да безпокоим живота. Произведенията на изкуството безспокоят живота, това е част от качеството на нашата работа, да бъде нежна провокация, необичайна провокация, която виждаме за няколко дена, това е част, важна част от работата.

ЕВГЕНИЯ АТАНАСОВА-ТЕНЕВА: -Имате ли чувството, че Жан-Клод ще е до вас, когато работите по настоящите проекти?

КРИСТО: -Всички тези проекти са подписани с Кристо и Жан-Клод и ще бъдат винаги подписани с Кристо и Жан-Клод, но ние двамата не сме сами и както видяхте и във филмите около нас има много хора, ние не можем да направим всичко само двамата, ние имаме незаменими приятели, инженери, директори на проектите, семейство Девънпорт, адвокати, ние градим страхотни приятелства и взаимоотношения с много много години. Това е много комплексна, колективна работа, не е лесно да работиш с много хора, понякога трябва да уволняваш хората, защото не вършат добре работата или защото не са точните хора, но нашите проекти събират много хора. Ние с Жан-Клод трябва да спечелим парите, за да платим за всичко това и това е нещото, което ние вършим сами.

ЕВГЕНИЯ АТАНАСОВА-ТЕНЕВА: - Винаги настоявате за временния характер на произведенията си, а Мастабата вероятно ще остане по-дълго..

КРИСТО: -Някои проекти, почти всички, решават да останат временно, но не всички, аз съм правил проекти, които не са временни, това зад вас не е временно, скулптурата, която виждате тук в малък вариант е в музей в Холандия, те са постоянни, в парк със скулптури в музей. ...Някои искат да бъдат постоянни, други решаваме да бъдат временни.

ЕВГЕНИЯ АТАНАСОВА-ТЕНЕВА: -Често съм чувала в интервюта да използвате думи като любов, свобода, нежност, красота, думи, които не се използват често в наши дни...

КРИСТО: -Хората харесват и обичат това, те обичат да видят млада жена на улицата, защото е красива, харесва им когато природата се разцъфне през пролетта, когато сняг покрие улиците, не хората виждат хубавите неща, но повечето хора горят в нещастието и това е техен проблем, има толкова красиви неща по света, но трябва да бъдеш настроен да ги усещаш.