Александър Миланов разказва за "Най-добрия учител"

В навечерието на 24 май екипът на "Денят започва" реши да събере вашите разкази за "Най-добрият учител", когото познавате. Само за няколко дни получихме стотици писма с трогателни истории за онези преподаватели, които не се забравят никога.

Днес ще ви срещнем с две учителки от „Професионалната гимназия по железопътен транспорт" в София, героини в писмото на техния ученик Александър Миланов.

Децата израстват с партньорството между учители и родители. Но понякога подкрепата от семейството липсва.

Александър: "Моята история е като историята на почти седем хиляди български деца, които в момента прекарват живота си в социални домове."

В историята на Александър един от най-щастливите моменти е срещата с неговите две учителки - две жени, които не познават строгата граница между учител и ученик.

Найденова: "Може да бъде учител човекът, който е в крак с времето, който разбира учениците, който плаче заедно с тях."

Александър: "Г-жа Василева в ужасни мигове ми е давала дори пари за хляб."

Василева: "Наистина тези стотинки, които му давах за хляб, бяха последните ми стотинки, защото така се беше случило и в моето семейство... Сашо беше моят приятел... той имаше къща, но нямаше дом, в който да си пише домашните и ги пишеше тук и ме чакаше да свършим училище, деляхме си стотинките, за да изядем някъде по една чорба, аз го водех като мое дете."

Вече седем години, откакто Александър е завършил училище. Споделените трудности между него и двете му учителки пазят връзката по между им все така силна.

Василева: "Няма да забравя, когато Сашо взе първата си заплата, обади ми се и каза изберете си един хубав ресторант и искам да отидем в този хубав ресторант."

Найденова: "Аз Сашо го имам като приятел и винаги когато имам трудности, и до ден днешен аз му звъня, съветвам се с него."

Александър: "Благодарение на двете си учителки, за които сме се събрали днес тук, аз успях да завърша средно образование."