Документалният филм на Оливър Стоун за венецуелския президент Уго Чавес беше показан за първи път в столицата Каракас. В творбата си "Отвъд границата" кинорежисьорът показва в необичайна светлина социалиста Чавес, известен като противник на Съединените щати. Това е един от спорните филми на Стоун от последното десетилетие. Сред тях бяха "Команданте", създаден със симпатии към Фидел Кастро, и силно критичният филм за Джордж Буш.
Документалният филм на Оливър Стоун за венецуелския президент Уго Чавес беше показан за първи път в столицата Каракас. В творбата си "Отвъд границата" кинорежисьорът показва в необичайна светлина социалиста Чавес, известен като противник на Съединените щати. Това е един от спорните филми на Стоун от последното десетилетие. Сред тях бяха "Команданте", създаден със симпатии към Фидел Кастро, и силно критичният филм за Джордж Буш.
Една документална творба за втори път събра под светкавиците трикратния носител на Оскар и президента, смятан за една от най-противоречивите фигури на планетата.Оливър Стоун, режисьор: "През юни ще покажем филма в Америка, после в Англия. Това е само началото."
Главният герой и беше видимо щастлив да представи американския режисьор на пресата.
Уго Чавес, президент на Венецуела: "Филмът показва зародиша на сегашната действителност в Латинска Америка."
"На юг от границата" разказва за Венецуела след идването на Уго Чавес на власт през 1998 г. и то за хубавите неща, като грижите за хората и намаляването на бедността. Режисьорът иска да разбие представата на сънародниците си за "диктатора", както го наричат във Вашингтон. Той показва противника на САЩ, който наричаше президента Буш магаре и алкохолик, като деец за икономическа независимост на Латинска Америка.
Оливър Стоун: "Ние го осмиваме като диктатор и клоун. Но не разбираме, че Чавес представлява цял променящ се регион, който търси икономическо равноправие."
На премиерата на филма на миналия кинофестивал във Венеция, Чавес ненадейно изрече добри думи за сегашния американски президент Обама. Това навява размисли за неподозираната роля на изкуството, дори на сцената на сериозната политика.