Проблемът с просещите деца остава

Проблемът с просещите деца в София остава въпреки опитите на общината да се справи с него. За три месеца социалните служби в столицата са работили с повече от 100 безпризорни деца. С просия малолетните успяват да изкарат доста прилични доходи.

Те са навсякъде. Те са едно от тъжните лица на столицата. Те са източник на доходи за цели фамилии. Не познават друг живот, освен този. Протягат ръка и се чувстваш почти виновен, ако не дадеш. Това са те - бедните гаврошовци в големия град, децата на улицата, принудени от ситуацията или от родителите си да просят милостиня.

Ако ние успеем да подкрепим тези хора, които са родители или съответно, ако е необходимо да си получат наказанието, но да го получат веднага, не след 2-3 години, смятам, че това явление би могло да се елиминира от градаи и изобщо в България да не съшествува.

Един въпрос остава без отговор - какво може да накара родител да се откаже от 'занаята' и да прати детето си на училище?

Наказанието може да бъде отнемането на родителски права, но за съжаление хората, които са стигнали до там да използват своите деца за събиране на средства за препитание - много често това за тях не е никаква заплаха.

Бизнесът с просещи деца скоростно се развива и, оказва се, е доста доходоносен за някои. Вече трети месец Столична община, МВР и дневният младежки център "16+" се опитват да решат проблема с децата на улицата. И най-важното - да им дадат алтернатива.

Работим с цялото семейство като целта ни е да върнем статуквото на семейството, т.е. родителите да се грижат за децата, а не обратното

3 деца са настанени в специализирани институции, а други 7 в Кризисен център за деца, претърпели насилие. Но това, че от улицата, децата постъпват в институция не решава проблема, напротив, отваря друг. Има ли излизане от омагьосания кръг?