Капацитетът на Агенцията за бежанците е пред изчерпване

Броят на бежанците расте, местата в седемте центъра на Агенцията намаляват, а парите са свършили, обобщи председателят на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев. От общо 6 900 000 евро, отпуснати от ЕС за бежанците у нас, сме усвоили 99%.

Николай Чирпанлиев, председател на Държавната агенция за бежанците: А ние към днешна дата, уважаеми колеги, имаме само допреди 3 дни повече бежанци и повече молби, отколкото цялата миналата година, която беше доста кризисна за България.

При 4000 настанени бежанци 650 вече имат статут, но не напускат центровете, което е незаконно. Причината е че, 90% от тях искат да напуснат България, но заради Дъблинския регламент не им се позволява.

Николай Чирпанлиев, председател на Държавната агенция за бежанците: Те казаха, че идвайки в Б-я, те са били убедени, че след като получат съответния статут, ще имат възможност да отидат в тая държава в Европа, в която са техните близки, роднини, в която имат нагласата да се реализират.

Повечето от чужденците не искат да учат български език, защото приемат България за транзитен коридор. Логично не успяват и да се интегрират успешно,страната ни още не е приела и програма за това.

Репортаж на Александър Марков и оператора Любомир Станоев

***        ***        ***   Из експозето на Николай Чирпанлиев на конференцията "Миграцията в българския контекст - местен, национален и европейски дебат" - По инициатива на българската Държавна агенция за бежанците на 16 май в Атина ние направихме една среща с нашите колеги от държавите, които са най-силно засегнати от миграционните процеси в момента не само в Европа. На тая среща ние дефинирахме ясно и високо няколко много важни проблема. Първият проблем това е, че ние преценяваме като представители на държавите, които са в Югоизточната част на Европа плюс Италия, тая среща беше инициирана и зад нея застанаха, зад нейните решения, представители на Гърция, Италия, Малта, Кипър и България. Първият въпрос, който ние поставихме на нашите партньори в последващи конференции на много високо ниво - в Малта, Швейцария и т.н., беше въпросът с промяната на дъблинския регламент. Тук на г-н Златев това лято му се случи почти ежедневно да получава протестни искания от бежански организации, които поставиха въпроса за свободата на придвижване. Това е първият демократичен принцип. Те казаха, че идвайки в България, те са били убедени, че след като получат съответния статут, ще имат възможност да отидат в тая държава в Европа, в която са техните близки, роднини, в която имат нагласата да се реализират. Но Дъблинският регламент реално ги ограничава в това им право. И това създава огромни проблеми за нашата Агенция. Ето към момента ние имаме над 4000 души в нашите центрове, а над 650 вече са хора със статути, които повече от 6 месеца са в нашите центрове. Това нарушава Закона за убежищата и бежанците и ни поставя в много тежка ситуация, тъъй като в най-скоро време ще се запълни капацитетът, който беше създаден благодарение на европейски средства. И към днешна дата е 6000 души. Ние предлагаме на нашите европартньори не географският принцип да бъде водещ в Дъблинския регламент, т.е. там откъдето влизат бежанците, там и да остават, а да бъде икономическият принцип. Защото ние имаме огромно уважение към държави като Германия, като Швеция, Дания, Холандия, които приемат голям процент бежанци, но има редица държави-партньори, които са в Централна Европа, Североизточна Европа, които общо имат по-малко бежанци, отколкото статути ние дадохме само за тоя месец. Дадохме почти 2000 решения за изминалия месец октомври. И в тая връзка веднага преминавахме към следващия принцип, който също считаме, че не е коректно разрешен в ЕС. Това е принципът за солидарността и споделената отговорност. Многократно имахме подкрепата на Върховния комисариат на ООН, на г-н Антонио Гутиереш, на други сериозни представители и на ЕК, които обещаха съдействие. Но към днешна дата не е дошъл нито един представител на нито една партньорска държава, който да се ориентира най-вече в тия бежански групи, които се наричат т.н. "уязвими", които представляват хора с физически проблеми, хора със здравословни такива, деца, непридружени, малолетни, непълнолетни и т.н. Така че в това отношение, тъй като беше дефиниран този израз в началото на конференцията "партньорство", ние не се чувстваме в този смисъл някак си "обгрижени" от нашите европейски партньори, а имаме такава необходимост. Нека да кажа няколко думи и за това, че България през изминалата година беше давана за пример на европейските ни колеги за това, че успя за много кратко време, само за около 2,5-3 месеца, вследствие отново подчертавам основно на парите, които получихме от ЕК, да реновира над 20 000 кв.м. сграден фонд. Тоест, нашите центрове от 3 допреди 1 година станаха 7. И освен това ние разгърнахме възможности да създадем 5 регистрационно-приемателни центрове. Аз няма да коментирам нашите съседни държави, защото не съм убеден, че е така, но от представител на Върховния комисариат на ООН, г-н Венсан Хрущел, който е за Европа, беше казано на последната конференция в Малта, че в тая връзка, например, нашата южна приятелска държава Гърция може да вземем пример, защото там казаха, че имало само един такъв център, а ето - при нас вече са 5. И оттук следва другият голям проблем, който ние поставяме в момента на правителството, че, да, ние разширихме капацитета за прием на бежанци и увеличихме от 133 на 293 персонала, който трябва да се занимава с тях. Но в тая връзка искам да Ви дам един пример с държави, които имат традиции в това отношение като Швеция, Дания, Германия, в които хората, които се грижат за бежанците и бежанските проблеми, примерно в Швеция са 4000 за около 60 000 регистрирани бежанци на година. А само 1000 се занимават с процедурата за даване на статут или на приемане на решенията. За България данните са такива: към днешна дата ние имаме почти 6000 бежанци, които са в процедура. Обаче имаме 37 човека, които се занимават с въпросната процедура, в това число и интервюисти, регистратори и преводачи. И поставихме тоя проблем на правителството, чакаме решение. Но е ясно, че просто без човешки потенциал няма как да се справим. А ние към днешна дата, уважаеми колеги, имаме само допреди 3 дни повече бежанци и повече молби, отколкото цялата миналата година, която беше доста кризисна за България. Така че ще имаме нужда от подкрепа. Не само от нашето правителство. В тая връзка искам да кажа, че външният министър, както и вицепремиерът и министър на правосъдието, който е ресорен за нас, миналата седмица инициираха едно посещение в Брюксел и поставиха въпроса за средства, поне ако не за друго, за нашите интеграционна програма. В тая връзка също искам да кажа, че рамката, в която ДАБ съгласно Закона за убежищата и бежанците отговаря за конкретните процеси, тъй като темата на конференцията е "Миграционните процеси", това е в момента, в който подават молби за закрила гражданите, които идват на територията на България, до момента, в който се вземат решения. Но за съжаление вече повече от година българската държава няма действаща Интеграционна програма и няма финансиране на тая Интеграционна програма. И точно поради тая причина ние ще търсим начин да бъде финансирана Националната интеграционна стратегия, която беше приета в средата на тая година, защото без план и финансиране няма как тя да бъде осъществена. Това е един огромен наш проблем. Искам шеговито да отбележа, че ние не ги задържаме. Напротив - против закона те стоят пред нас. Ако зависи от нас, ние ще бъдем щастливи още днес да напушат нашите центрове, за да освободят място на другите техни събратя, които идват в момента при нас. Проблемът е в това, че 90%, това е процентът, който по анкетиране от нашите интервюисти долу-горе излиза, че са тия бежанци, които искат да продължат пътя си в Европа или в друга държава. Така че тия 90%, дори днес Канал 1, Националната телевизия имаше един материал много коректен, в който е казано, че в момента примерно една-трета от тия 4000 човека в нашите центрове са деца. От тях само 35 са пожелали да учат, и то тия 35 деца основно са на родители, които вече са получили статут. Тоест тяхната нагласа е да не учат български език, защото те считат, че това е безмислено, тъй като не смятат да останат в България. Говорим за 90%.  И всъщност тия, които остават при нас и които се чувстват много уютно в нашите центрове, са хора основно от кюрдски произход, за съжаление трябва да го съобщя с риск някой журналист отново да ме набеди, че ние сме Държавна агенция на омразата, та тия хора са неграмотни. Те просто живеят в племенна организация, дори, тъй като ние имаме много интензивни контакти с представители на сирийската общност в България, даже и на едната, и на другата, те самите казват, че това са кюрд, които не е понятно откъде идват. Ако всички Вие наблюдавате почти ежедневно картата на ИДИЛ, където тя се разпростира, Вие виждате, че ИДИЛ е в района и на Сирия, и на Ирак, също така техни представители има и на др. съседни държави, нали. За Иран има принципно кюрди и там. Тоест това са племенни групи, които идват от такива зони, които нямат традиции цивилизационни и поради тая причина, аз го казах преди на една от големите конференции, на много високо ниво, че богатите бежанци, които имат ценз, които саIT специалисти, лекари и т.н., те си отиват с всички необходими документи в Германия, Швеция, Дания. И там естествено се реализират. А тия хора, които са абсолютно неграмотни, които заявяват на всички борси, които ние им уреждаме, че те са неграмотни, следователно не могат да работят, че те не желаят да учат какъвто и да е език, просто тия хора са с нагласата някъде да стоят и да съществуват. И това създава още по-голяма пропаст между нас и западноевропейските държави. Аз не упреквам никого в случая, просто такъв е изборът на хората, които искат да емигрират там. Но проблемът е в това, че тия хора, които остават, те са с категоричен отказ да се социализират. Тоест, вие знаете много добре - ние в България имаме един етнос, който се сегрегира, сега се очертава, че ще имаме още един, който също ще се сегрегира. И всъщност, тъй като може да имаме въпроси за конфликта от миналата нощ, ето - конфликтът от миналата нощ е също цивилизационен. Той е конфликт между племенни групи и между хора с различни религии. И ние поради тая причина взехме решение да изтеглим афганистанците от нашия център в Харманли, но за съжаление дори нямаме и автобус, с който да го направим, така че молим разни институции това да се случи. На втория Ви въпрос - съгласно Закона за убежищата и бежанците, статутите, които ние издаваме, са два: единият статут е за бежанец, а другият е субсидиран, или хуманитарен. Статутът за бежанец - той е, чрез който ние всички български граждани имаме право да посетим ЕС в рамките на 3 месеца. Бежанците, които получават такъв статут, имат право да отидат за 3 месеца в държава, с която България има съответните взаимоотношения, и след 3 месеца, ако не се устроят на работа, ако  не са поканени от свои роднини, близки, които да гарантират пред местните власти, че могат да останат там, те биват връщани. Към днешна дата ние имаме 6000 запитвания от нашите партньорски държави за такива хора. Общо всъщност 6000 запитвания не само... Бежанците, които са с хуманитарен статут, които са по-голямото число, те имат право да напуснат България, всъщност това е основният проблем, който на г-н Златев беше поставен, само при условие, че получат визи, покани за съответните държави. Тоест те нямат право да напуснат България, ако нямат такива документи, предоставени от държавите, в които искат да отидат. Така че това е проблемът всъщност. Въпросът към мен - защо има пари за интеграция, а тя не се осъществява, е много лесен. Няма такива пари. Ако имаше такива пари, Програмата и финансирането на тая Програма щяха да бъдат приети и реализирани. Освен това, както казах, не съм адвокат на правителството, аз съм председател на Държавната агенция и понеже предполагах такива въпроси, за това неслучайно подчертах в рамките на какво аз мога да отговоря компетентно и коректно. Ние правим всичко възможно, дори с помощта на г-н Златев, г-н Христо Иванов да отиде в Брюксел, за да поиска пари за реализиране на Националната интеграционна стратегия, защото госпожа Малмстрьом, когато дойде в началото на тази година тук, тя допреди няколко дни беше Комисар по вътрешен ред и сигурност, отговаряше и за бежанските въпроси, тя каза така, че ще бъдат предвидени и ще бъдат предоставени на България пари от Интеграционния фонд на ЕС. Но политическата конюнктура в България беше такава, че тогава, когато ние приехме Програмата юни месец, това беше и периодът, в който правителството подаде оставка. Така че обстоятелствата за нещастие и в България, и в ЕС, са такива, че в момента тук и там се формират нови правителства. Аз лично бих бил щастлив, ако тоя въпрос беше решен, защото тежестта на проблемите, свързани с интеграцията на бежанците за съжаление в момента падат върху нас, върху моите 13 социални работника и нашите добри намерения, когато получим молби и желания от отделни бизнесмени, да им съдействаме чрез сирийската общност, да дойдат и да си изберат хора, които имат желание, да дойдат и да работят. Има такива положителни практики. Но аз умишлено не искам да кажа в кои райони са тия хора предвид понятни за всички Вас съображения по принцип. Нося един разширен план, който беше свързан със спешните мерки, които ЕК ни задължи да изпълним чрез финансиране. И тук, в тоя План, за да бъда коректен, но е и досаден, просто ще цитирам най-важните от тях цифри. 4 млн. и 500 хил. бяха като цяло за сградния фонд. В това число - допълнителни, обемни дейности като агрегатно захранване и всяко необходимо осигуряване за комуникацията. Вие знаете, че немалко пари се дават за комуникация в тия нови центрове, които бяха създадени. Подчертавам, че имаше средства за психологическа помощ, за медицинско осигуряване, тъй като това беше, доколкото и разбрах, е една от темите, които ще бъдат дискутирани тук. В момента във всички наши центрове има медицински кабинети, лекари, арабскоговорящи или араби, които са там, но за да е ясно също на всички присъстващи на конференцията - всички бежанци, които са регистрирани, получават правата за медицинско осигуряване на всички български граждани. Тоест, те при необходимост се ползват от Спешна помощ, също така имат джипита, когато става въпрос за хронични заболявания, които не изискват спешна необходимост от действия. Така че в това отношение българската държава е направила, каквото е могла. В момента говорим с един много популярен фонд, който ще финансира създаването на 3 вида кабинети във всички наши големи центрове. Включително и гинекологичен, интернисти, стоматологични кабинети, педиатрични кабинети, ще финансират във всички центрове лекари, за които вече споменах. Общата сума, която беше отпусната от ЕК за нашите дейности, е 6 млн. и 900 хил. евро. Съфинансиране 20% от нашето правителство и ние успяхме да се организираме така, тя пристигна февруари, само март и април беше времето, в което, тъй като на 30 април изтичаше програмата, можеше реално да действаме, но ние успяхме почти 99% да оползотворим от тия средства. Аз ще Ви кажа, че в момента нашите затруднения са огромни. Ние имаме над 90 000 лева, които дължим само на преводачите, които работят ежедневно в нашите центрове. Ние, както споменах, нямаме дори автобуси да транзитираме - решихме да закрием центъра в Ковачевци поради две причини: първата е, че миналата зима дадохме изключително огромни средства за отопление, тъй като центърът е изграден преди 89 година и всяко едно помещение е огромно като кубатура. Освен това от местните жители ни сюрпризираха с едно източване на нафта в рамките на 20 т. и повече, защото бежанците се отопляват на парно, на тях нафта не им трябва, и така. Имахме известни проблеми и с местните власти, за което вече беше споменато в някои експозета. Така че ние сме направили разчет на средствата, които са ни нужни, дали сме ги на правителството в момента и чакаме решение. Поне по най-спешните от тях, за да можем да назначим персонал, който поне да извършва ритмично вземане на решения. Това, което господинът каза - за месец-месец и нещо, да. Тия бежанци, които от службите ни гарантират, че не са опасни за националната сигурност, на тях им разглеждаме молбите в по-интензивен срок. Тоест ние действаме съгласно закона. И между другото искам, ако някой от Вас не знае, да сте в течение на факта, че в ЕС действащият закон за процедурата е от 3 до 6 месеца. Ние се вписваме в момента във всичките тия критерии, дори нещо повече - както казах, миналия месец изпълнихме един своеобразен рекорд, че имаме 2000 решения само за 1 месец.