Без оценки в началното училище, точки вместо оценки на изпитите след 7-ми и 10-ти клас - това са част от идеите в проектозакона за предучилищното и училищното образование, който вече е в Народното събрание.
Промяната предвижда целодневно обучение за учениците до 7 клас, както и възможност за избор на много учебници по един предмет. Списъкът ще бъде одобряван със заповед на министъра.
Една от най-обсъжданите теми в последните няколко години беше - в кой клас каква степен на образование да получават учениците. До сега основно образование се завършваше в осми или в девети клас. Това ще остане в историята.
Според внесения проектозакон има ясно разграничение. Начално образование ще се завършва в 4-ти клас. Основно в 7, а гимназиалното ще има два етапа. Първият ще обхваща обучението от 8-ми до 10-ти клас. И вторият гимназиален етап ще бъде в 11 и 12 клас.
Идеята е всички младежи след 16 години да могат да избират дали да продължат в профилирана или професионална паралелка. Т. н дуално обучение - тоест съчетаване на учене и практика също ще бъде възможно за учениците в 11 и 12 клас.
Оценките са другата спорна тема - да ги има или не. Е, оценки ще има, но не за всички - те ще бъдат в познатата ни шестобална сиситема. На учениците от първи до трети клас няма да се поставят оценки от 2 до 6.
На изпитите след седми , 10-ти клас и на матурите оценки от 2 до 6 отново няма да има. Резултатите ще се изразяват в брой точки.
Без оценки от 2 до 6 за учениците от 1-ви до 3-ти клас. Точки вместо оценки от 2 до 6 на изпитите след 7-ми, 10-ти клас и матурите.
Национално външно оценяване ще има както и до сега - след четвърти и седми клас, но изпит ще полагат и завършващите 10-ти клас. 12-класниците ще се явяват на матури.
В началното образование никой няма да полага поправителен изпит и няма да повтаря годината. Ако крайната оценка на някой ученик е слаба, то той ще се лиши от част от лятната си ваканция, за да навакса пропуснатото.12-класниците също няма да повтарят годината. Те ще могат да се явяват на поправителни изпити без ограничения на броя им.
Според проектозакона предучилищното образование ще бъде задължително за 5-годишните, а не каквато идея имаше - то да обхване и 4-годишните деца. Вносителите от ГЕРБ са категорични - дебатът трябва да започне веднага. Чуйте:
Милена Дамянова - ГЕРБ: "Българските ученици не могат да четат, тоест четат, но не могат да използват информацията, не разбират, не могат да използват знанията си в парктиката и за своята реализация. Много млади хора за съжаление в България не успяват да завършат основно образование. Това е диагноза за нашето общество, но тя не е нито от днес, нито от вчера, тя е от цели 13 години. Тук политиците сме в дълг и към обществото и към нашите деца".
И нещо съвсем ново - частните детски градини и училища ще могат да получават държавна субсидия. Така те ще събират такси от родителите само за дейности, за които не плаща държавата.
Ирена Анастасова - директор на 125 училище в София: "Нека да подчертая, че аз личен професионален интерс нямам. Аз съм директор на голямо училище с голям бюджет, но аз наистина се притеснявам за колегите в малките училища, защото знам те с какви неимуверни усилия успяват да закърпят бюджета на училището и може би тези средства колкото и да не са много ако се пренасочат към училища в отдалечени райони или малки училища, ние имаме и в София много такива малки училища би било по-добре".
Финансирането на училищата ще става по формула от компоненти- основни и допълнителни. Основните ще определят 80 на сто от средствата за дейност. Те са стандартът и броят на учениците. Допълнителните компоненти ще определят оставащите 20 % финансиране. Те включват географски, демографки, инфраструктурни и други показатели.
Засега всички промени са на ниво проект. Предстои обсъждане в комисия в НС.