600 хиляди са българите със специфични потребности, 10% от тях - деца. Днес е денят, посветен на хората с увреждания. Ден, в който осъзнаваме колко много са предизвикателствата, за да стане животът на тези хора по-качествен и да се преодолее социалната им изолация.
В годината, инициативите свързани с насочването на общественото внимание към хората със специфичните нужди се концентрират основно на 3 декември - Международния ден на хората с увреждания. Една от тях днес е на Летище София. Пеещи и танцуващи хора с увреждания "оцветиха" терминал 2.
Валентина Йончева, директор на Столичен общински дневен център за социална интеграция на хора с увреждания: "От тук насетне ще работим точно в тази посока - да се случват тези наши изяви не само на 3 декември, а и през цялото време в годината."
С тази скорост, промените са повече от незабележими.
Константин Пенчев, омбудсман: "Трябва да бъдат на вниманието на всички институции всеки ден и всеки час и не само от година на година да правим някакви декларации за съпричастност без да правим нищо, никакви действителни стъпки."
Преди 11 години Анита става майка на двама близнаци. Едното братче, обаче е с детска церебрална парализа. Въпреки това, семейството му не избира пътя на отчаянието.
Анита Кънчева: "Ние вече сме си изработили, променили нашия начин на живот, така че да е удобен за него и за нас самите и сме намерили това качество на живот, от което има нужда нашето семейство."
Оптимизмът в света на хората с увреждания е рядкост. И по-често повечето от тях, не искат специално внимание и съжалание, а просто равноправно човешко отношение.
Анита Кънчева: "Бих искала Живко да има достъп до училище, но не по-голям от здравото ни дете или някакви преференции или някакви привилегии заради тази диагноза."
Константин Пенчев, омбудсман: "Надявам се всички ние да си подадем ръка и да докажем, че България е една цивилизована толерантна европейска държава."
А ключът е в любовта.
Живко: Обичам те, даже то много.
Анита: Даже то много ме обичаш.