Националната агенция по приходите (НАП) проверява фирми, които са декларирали, че са получили услуги на стойнст 175 млн. евро от Европейския съюз, като в същото време сделките не фигурират в декларациите на европейските им контигенти.
Националната агенция по приходите (НАП) проверява фирми, които са
декларирали, че са получили услуги на стойнст 175 млн. евро от
Европейския съюз, като в същото време сделките не фигурират в
декларациите на европейските им контигенти. Разминаванията са засечени
при съпоставяне на декларациите на фирмите от ЕС и данните от ДДС
декларациите на българските им контрагенти.
Най-големите разминавания на предоставените и получени услуги в България
има при сделки с Холандия - над 10 пъти, Италия - повече от 6 пъти и
Германия - над три пъти. Българските фирми са декларирали в пъти повече
платени услуги на европейски контрагенти, отколкото те самите заявяват в
своите декларации. Възникналите съмнения за загуби от ДДС и корпоративен
данък чрез деклрирането на фиктивни сделки ще бъдат проверени от НАП и
данъчните администрации от държавите-членки на ЕС.
Възможно е обаче част от разликите да се дължат на променените правилата
за опредляне на мястото на изпълнение на доставки на услуги в ЕС. Според
нововъденията от 1 януари 2010 г., когато услугите се предоставят на фирма, регистрирана по ДДС, мястото на доставката е там, където клиентът е
установил своята дейност. Ако европейска фирма доставя услуга на
българска, която е регистрирана по ДДС, данъкът се начислява в България, а
не както беше досега - в страната на доставчика.
От 1 януари 2010 г. разминаванията при вътреобщностните сделки със стоки и услуги се засичат в по-кратки срокове. Обменът на ДДС информация между
страните-членки в ЕС става на един месец, а не както беше по-рано - на три
месеца.