Археолозите не са иманяри

Разследващите отдавна говорят за иманярска мафия. Според тях тя работи по следната схема. Иманярите са насочвани от учени къде да копаят. Намерените находки после се оценяват и се купуват образно казано за жълти стотинки - от 100 до 500 лева от средното звено - дилърите.

Търговците после препродават десетки пъти по-скъпо културните ценности или в България, или в чужбина. В Европа стартовата цена тръгва от 2 хиляди лева, разкриват антимафиоти. Преди да достигне до крайния потребител стойността на находките на черния пазар скача в пъти. Въпросът е кои са крайните потребители.

Кирил Христосков - Съюз на колекционерите в България: "И естествено археолозите веднаха прехвърлиха топката в полето на колекционерството, което за мен е може би непознаване на пролема, може би не достатъчно знание."

Маргарита Ваклинова - директор на Националния археологически
институт с музей: "Голямото ниво е тези, които ги купуват предметите, на които се предлагат, хората, които имат пари, няма да ги купя аз, няма да ги купите вие."

Археолозите обвиниха иманярите, че разрушават българското културно
богатство. Но понеже парите винаги ще търсят находките, въпросът е как
може да се противодейства на иманярската мафия. Опитът колекционерството у нас да бъде регламентирано бeше посрещнат с разгорещени спорове какъв точно да бъде режимът.

Людмил Вагалински - зам.-директор на Националния археологически
институт с музей: "Олекотяването на режима за регистрирането от колекционери на находките всъщност ги ентусиазира да работят на терен с иманярите още по-усилено, защото бързат да вземат още нови находки, които евентуално някога ще регистрират. Срокът се удължава, не виждам желание да се регистрира, не виждам аукциони, напротив - пратка в Канада, пратка в Германия, пратка в Щатите и мене това ме притеснява."

Последната пратка с български произход, която неотдавна беше заловена в
Канада, вече е в българския историческия музей за оценка. Тя е и поредното безспорно доказателство за трафика. Затова дали той става с участието на археологическата гилдия или не е второстепенен въпрос.

Първостепенният е как да се помогне за пресичането на трафика. И колекционерите и археолозите видяха решението в легарилизането на пазара на антики. То обаче минава през съвместната им работа - на светло.