Наши гурбетчии из Европа

Във всяка къща във Влашката махала на врачанското село Мраморен има „чужденци".

Така местните наричат своите близки и роднини, които от години са гурбетчии из Европа. Всяко лято стотици се прибират от Италия и Испания за по месец-два и селото се пълни с хора и коли с чуждестранни номера.

Фамилията на Иван Василев е от 12 души. Единайсет месеца в годината живеят и работят в Колеферо - малко градче край Рим. И така вече 10 години.

Внучката Деси е едно от 4-те деца на дъщеря му, сега завършва средно образование. Живее с родителите си в самостоятелна къща под наем за 650 евро месечно, а доходът на семейството е около 2500 евро.

Деси, 19 г.: - Много добре съм там, защото първото нещо, което имат там е култура. Наистина има много расизъм, но все пак добре се държат с нас. Румънците най-много ги мразят, защото са изнасилвачи, побойници. А за нас българите никога нищо не се е чувало.

Иван Василев, с. Мраморен: "По кръчми, по барове, румънците се бият. И крадат, най-вече крадат. А хората най-много от това ги е страх."

Ние сме власи, казва Иван Василев, но в Италия етносът няма значение, стига да си почтен човек. И разказва преживяна случка.

Иван Василев: "Там има един бар, всяка вечер се събират над 150 човека и дойдоха трима души карабинери, питат - имате ли документи и всички изреваха, че нямат документи - „но чела". Хората казаха - няма да ви пипаме, вие сте транкуили - спокойни хора..."

Власите от Мраморен изкарват прехраната си в чужбина като работят в строителството или гледат възрастни и болни хора. Благодарни са не само за парите, които получават, но и за доброто отношение към тях.