Бъдеще за старата църква

В Деня на българското Съединение решихме да ви припомним една
историческа светиня от времето на национално-осовободителните борби,
която днес тъне в забрава. Това е старата църква на Клисура - "Свети
Никола". Именно нейната камбана възвестява въстанието на 20 април за
клисурци, а на 23 април при особена тържественост тук е посрещната
четата на Панайот Волов и е осветено знамето й.

Петима свещеници са служили в този храм някога. Той е бил център на живота в града. Тук се събирали и боеприпаси за въстаниците. Когато турците тръгнали да опожаряват Клисура, мунициите гръмват и от стените останали тези руини.

Отец Явор Станчев: - По-късно, след като градът се възстановява, се взима решение храмът да не е на същото място. Възрастните хора решават, че трябва да се запази в този вид, в който е, за поколенията, за да се знае и да се помни.

Но какво се знае за храма, когато той е непрекъснато затворен поради липса на средства? През 1978-ма "Св.Никола" е обявен за археологически паметник от местно значение. И толкова. Храсти, къпини и полудиви овошки населяват двора до спасените някога надгробни плочи. Доскоро заедно с кметството някакси го поддържахме, но сега всички имат затруднения, разказва отец Явор.

Отец Явор Станчев: - Това е нещо, с което трябва да се заемат младите хора. Те са, които трябва да инициират промените и то положителните
промени в едно градче. Когато тях ги няма, как да стане? Това е
трагедията на цялата ни страна.

Самият отец Явор е от Пловдив, но понякога служи в малкия параклис до старата църква. Отскоро криптата на параклиса е превърната в костница - съхранява останките на загинали старци, жени и деца по улиците на Клисура.

Николай Николов - учител и църковен настоятел в Клисура: - Костите бяха в насипно състояние тук, в ъгъла на подземието. Преди 2 години дойдохме и с дарителски средства на родолюбиви българи направихме тази костница, за да можем да положим костите да почиват както подобава, а не да бъдат буквално на земята. Достатъчно е само да се влезе, за да се разбере, че такива неща могат да се видят само на няколко места в България - това е Батак, Дряновската църква и тук.

През 2011 се навършват 135 години от Априлското въстание. Дали
дотогава кметство, църква и държава ще намерят решение, та "Св.Никола"
поне да се превърне в музей?