Китоловецът от Зеления остров

Репортаж за Зеления остров с вулканите, за произхода на света, обикновените неща и ловецът на китове.

Денят, в който виждаш отражението си сякаш за първи път. И си готов да приемеш поуките на водата. На едно парченце суша сред океана, където някога са властвали вулкани.

А хората, които днес живеят край кратерите, не са отшелниците от острова. Философски излизат от мъглата, знаят, че след малко ще спре на вали и приемат, че времето просто се променя.

Ерберто е моят водач на остров Сао Мигел. Политически репортер в телевизия RTP, който обаче по-често снима истории за китове, отколкото за депутати. Тъй като местният парламент заседава само една седмица в месеца.

- Работих като учител 5 години на 5 различни острова. Така опознах Азорите.

Бързо научавам, че тук за няколко минути можеш да преминеш през 4 сезона. И че вулканите имат свои наследници.

Паула Агияр - биолог: - Ако се движиш около тези места, е много несигурно. Това са всъщност горещи извори, те бълбукат, това е вряща вода, температурата е около 80 градуса.

Паула от години изучава кратерите с термална вода във Фурнаш. И смята, че тук има особена общност от микроорганизми, които могат да дадат отговор на много въпроси.

Паула: - Това са едни от най-старите живи организми на планетата. От тях можем да научим много за произхода на света. Хора, които минават тук, мислят, че това черното е нефт, но всъщност не е.

Паула открива себе си, обяснявайки на другите това, което не могат да видят.

Паула: - Винаги съм искала да работя с големи неща и така започнах да работя с микроорганизмите, защото те всъщност са големи неща. Те са участвали в промяната на лицето на планетата, до това, което е днес. Това е една от причините да спра да работя с делфините и рибите. Това е вид предизвикателство и аз не съжалявам.

Заради природата наричат Сао Мигел Зеления остров. Цвят, който не отстъпва пред зимата. И за който местните казват, че е част от тях самите. А пътищата им често се пресичат с ежедневието на стадата крави, които посрещат с търпение. Производството на мляко е най-важният бизнес на острова. И кравите на Азорите са повече от хората.

Във Фажан де Байшо срещаме един от най-търпеливите хора наоколо. Признава, че понякога се огъва пред живота, а мислите му се преплитат с щастливи моменти, когато е пътувал зад граница и с изпитанията на кризата.

Жоао Лагоа: - Започнах да правя кошници, когато бях на 11. Преди 47 години. Спрях да ходя на училище. Това е моят живот - да правя кошници. Моята мечта е Господ да ми дава здраве да мога да работя.

На Сао Мигел почти всеки е известен. И е имал няколко минути телевизионна слава. А новините са римейк на истории.

Ерберто Гомеш - журналист в телевизия RTP: - Трябва да бъдем много изобретателни, за да направим нещо така, че хората да го гледат, сякаш го виждат за първи път. Това е едно от най-големите предизвикателства за журналистите. И ако постъпим некоректно с някой, знаем, че след малко можем да го срещнем на улицата.

В Капелаш още разказват героични истории за улова на китове. Някога имало времена, когато океана са кръстосвали по 200-300 ловци. Пристанището, където са спирали лодките, сега е пусто. Отдавна този бизнес е забранен. Една от лодките-шампиони стои като музеен експонат в шопинг-центъра в Понта Делгада. А Жоао и днес е готов да разпъне платната.

Жоао Мариано - ловец на китове: - Спомням си деня, в който един човек изчезна в морето, сякаш беше днес. Беше 29 юли 1965-та. Този ден уловихме два кита. Единият от тях се блъсна в лодката, хората изхвърчаха във водата като кибритени клечки. Никой не остана в лодката, но любопитното беше, че тя не се напълни с вода. След това успяхме да се качим обратно и видяхме, че един от нас липсва. Загледахме се във водата да го търсим, но видяхме само неговата шапка.

Само за година, с тази лодка Жоао е уловил 39 кита. Раняван е много пъти. Казва, че всеки кит е бил различен. И дори и 500 години да се занимава с това, всеки ден ще научава нещо ново.

Жоао Мариано: - Канили са ме на лодки за наблюдение на китове. Не мога да направя това, за един ловец на китове това ще бъде убийствено. Не мога само да гледам. И сега съм готов да тръгна да ловя китове.

Няма отговор какво би го накарало пак да тръгне в океана. Това за него е като силно чувство, но с носталгия обяснява, че знае, че е забранено.

По улиците на Понта Делгада вече поставят коледната украса. Макар че още е октомври. Местните казват, че е нетипично. Смятат, че е антикризисна мярка - да създаде настроение на хората и да ги накара да пазаруват, въпреки че нямат достатъчно средства.

Ерберто Гомеш - журналист: - Сега проблемът е кризата и с безработицата, която също нараства, младите хора отиват в университета, но когато завършат, нямат работа, те не искат да се занимават с рибарство и земеделие. Този остров е различен от другите 8. Хората от другите острови се шегуват, че на Сао Мигел говорят с акцент. Наричат ги японци.

В едно от малките градчета край столицата на Азорите разчитат на друга антикризисна мярка.

Част от философията на местните е да не се отказват. Когато загубят себе си, да потърсят отговорите в очите на езерата на Сете Сидадеш. Да не се страхуват от вулкани. Да се вгледат в океана. Да следват призванието си. Да опитват да разчитат кривата на върховете и спадовете. Да не се изненадват, че след малко всичко може да е съвсем различно. А хората - хората да са същите.