Репортерски поглед: Прилики и разлики между британското и българското училище

Образованието е отново във фокуса на обществото и в ръцете на депутатите. Предстои Законът за училищното образование да бъде гласуван на второ четене. Въпросът дали да се финансират и частните училища с държавни пари предизвика остри сблъсъци. Но по темата за личния избор на децата- какво да учат през последните години в гимназията няма разнобой. Предвижда се гимназиалното обучение да се раздели на два етапа по примера на западните училища. Ще доближи ли това българското образование до европейското ,което все повече ученици търсят. Тенденцията е тревожна- не само завършващите училище масово искат да учат в чужбина , но расте и броят на тези ,които продължават средното си образование зад граница. Репортерски поглед на Милена Кирова - тя потърси разликите и приликите между британското и българското училище.

Изборът - какво, къде да учат, колко да дадат от себе си и какво очакват да получат в замяна - Денис и Кристияния са решили. Той - да замине, тя - да остане. Едно ги обединява- желанието да получат най-доброто образование.

Денис Стоянов - български ученик в колежа Грешъм: "Аз лично съм насочен към търговия, искам да се занимавам с бизнес".

Кристияния Христова- осми клас в 51 СОУ ,,Елисавета Багряна": За какво мечтаеш? Един ден да съм редактор на модно списание.

И докато двамата чертаят смело своите големи планове за бъдещето, то националната статистика говори все по-категорично с цифри какво се случва с много български ученици. През последните 5 години почти 4 500 младежи на възраст между 15 и 19 години, често заради работата на техните родители са тъгнали към - Терминал 2 - заминаващи на летище София. Същевременно двойно по-малко са учениците от други държави, дошли в България.

Тенденцията ,която се очертава за следващите години е ясна - борбата за българските ученици ще бъде сериозна. Причината - випуските ще стават все по-малки. През последните 5 години раждаемостта у нас е намаляла главоломно. А това са бъдещите ученици. И отново стигаме до избора и качеството на обучението.

В колежите на острова залагат основно на индивидуалното обучение. Малки класове от по 5-6 ученика, а за всяко дете отговорност носи отделен учител.

Марио ди Клементе - директор на колежа ,,Катс" в Лондон: "Това позволява на децата да работят по-близо с техните съученици, а също така и с учителите. А за учителите голямото предимство е, че много бързо улавят кои са силните и слаби страни на ученика и така могат да провокират тези силни страни".

Повечето от българските ученици на острова са или с пълна или с частична стипендия за обучение. Чуждестранните ученици си имат и родител на къщите, в които живеят. Освен, че следи за реда в общежитието, той е човекът, който организира цялата извънкласна дейност.

Ситхааар Харку - отговорник по настаняването на чуждестранните студенти: "Всеки ден, всяка седмица, всеки уикенд те правят нещо- от футбол, до баскетбол, ходят на театър, ходят в галерии. Просто зависи от времето в годината-понякога карат кънки на лед и други такива неща".

А когато дойде време за кандидатстване в университет започват интервютата за прием. Тогава на помощ идват съветниците за висше образование. Всяка седмица учениците в последна година на обучение преминават през симулативно интервю при своя съветник.

Джордж Касли - координатор по професионално ориентиране в колежа ,,Катс" в Лондон: "Карам учениците да се мотивират сами. Трябва да им се дават възможности. Kогато кажат ,,аз не мога" сядаме и търсим отговор - къде, в кой университет ще се чувстват най-добре. Аз наистина вярвам, че е важно ти да накараш хората да правят това, в което са най-добри".

Асен Александров - директор на 51 СОУ ,,Елисавета Багряна'': "Ние според мен сме някъде преди средата. Не сме в края, както понякога така си сипеме главата с пепел. Децата трябва да учат това, което им харесва, за което са призвани. Но в проекта за новия закон има поправка точно в този смисъл".

Според промените гимназиалното образование у нас ще се дели на два етапа. Така то все повече се доближава до системата на запад. Акцентът и у нас и в чужбина е върху последния етап от обучението, където ученикът може да избере няколко профилирани или професионални предмета в зависимост от интересите си и специалността, с която иска да продължи.

Колежът Грешъм. Основан през 16 век в градчето Холт във Великобритания. Днес е едно от най-желаните училища на острова, а площта, върху което е разположено е толкова голямо, че спокойно можеш да се загубиш.

Денис Стоянов - български ученик в колежа Грешъм: "Прилича на Хогуърдс. Доста е строг режимът, няма много свобода. Много е лесно в това училище да се насочиш към това, в което си добър".

Тук магията на успеха се крие в дисциплината. Дните протичат почти еднакво - подредено и стриктно. Уроците, дори писането на домашни е по график- от 18:30 до 20 ч в библиотеката се чува само прелиставането на страници. А ако някой отсъства от час без причина ще прекара доста време сам със себе си и с правилата на училището, които трябва да препише. Има и по-сериозни наказания.

Денис Стоянов - български ученик в колежа Грешъм: "Най-честото наказание поне в моята къща е да ти конфискуват лаптопа, компютъра".

В 51-во училище идеята за забрана на мобилните телефони по време на час се превърна в национален въпрос по форуми и медии.

Асен Александров - директор на 51 СОУ ,,Елисавета Багряна'': "Интересното е, че примерно тази забрана се посрещна от 80 % одобряваха, 20 % не одобряваха".

На фона на цялата информация, която получават учениците отвсякъде, задачата на учителя става все по-сложна.

Асен Александров - директор на 51 СОУ ,,Елисавета Багряна'': "Децата в момента не са децата, които бяха преди 10 години. Учителката по математика, по български - тя фактически трябва да бъде някакъв медиатор на получаване на тия знания у децата.Тя трябва да ги систематизира, да ги класифицира, да научи децата да мислят самостоятелно".

Така когато дойде време за равносметка - тя може и да бъде с положителен знак.

Иван-Александър - 8 клас в 51 СОУ ,,Елисавета Багриана": "Аз реших да остана да уча в България, защото мисля, че тук мога да се развия".

Денис Стоянов - български ученик в колежа Грешъм: "Аз лично смятам да завърша висше в Англия. Би ли се върнал след това висше? Разбира се, просто обожавам България".