Репортерски поглед: за ползата от ваксините

При последната епидемия от морбили у нас преди пет години има 24 смъртни случая. И за разлика от Германия ,където обмислят ваксинацията да стане задържителна , у нас пък - точно обратното- дори бе внесена петиция в Народното събрание от над 3 хиляди подписа ваксинирането да е право на избор . В чий интерес играят страховете на родителите от ваксините и каква е цената, която плащат - вижте през репортерския поглед на Мария Чернева.

*** *** ***

Повече шум, отколкото тенденция. Ако гледаме цифрите. Между 94 и 98 процента се ваксинират - от малкото неща, за които и големите в Европа ни завиждат. А кой не ваксинира? Епидемията от морбили през 2010 ясно показа луфтовете. 24 хиляди заболели. Явно 24 хиляди неваксинирани. Повечето от ромските махали. Където със сигурност не е стигнал нито един антиваксинален аргумент. Е, определено, в инфекциозните отделения са попаднали и деца, чиито родители са отказали да ги ваксинират. И то не заради противопоказания.

- За много голямо съжаление имаше и деца, които са имали фиктивна имунизация. Тоест, родителите се бяха договорили да бъде вписана имунизация, а реално такава имунизация не беше направена, - разказва д-р Любена Андонова, специалист по детски инфекциозни болести:.

- В една страна където има две задължителни ваксини от морбили, една на 13 месеца и на 13 години да се допусне такова нещо, значи ваксини не са слагани, - заключава проф. Тодор Кантарджиев, директор на НЦЗПБ.

Мария Чернева - Отчитани, но не са слагани.

Кантарджиев - 1/3 от децата нямаха нито една, 1/3 бяха с една ваксина, а 1/3 бяха с две ваксини, - казва проф. Кантарджиев.

24 деца починаха въпреки напредъка на медицината и стотиците медикаменти. И тук никой не каза нищо срещу ваксинирането - няма как да спориш пред смърта на 24 деца.

д-р Любена Андонова, детски инфекциозни болести: Една част от починалите са от т. нар. първична гигантоклетъчна морбилна пневмония. Това е директно увреждане на клетките на белия дроб от мобилния вирус. На практика медикамент измислен срещу морбилния вирус, противовирусен медикамент, за момента няма.

Друга част умират от пневмонии, като усложнения от придружаващи заболявания. А епидемията доказа съучастието на лекари в антиваксиналната напаст. Нито един от тях, обаче не понесе отговорност.

проф. Тодор Кантарджиев, директор на НЦЗПБ: Санкциите са позабравени в нашата страна. Само преди 60 години ако при мисълта за дифтерия при едно дете не сложиш терапевтичен серум отиваш в затвора.

Все пак ефект имаше. Епидемията разчовърка съвестта на лекарите и ваксините се похарчиха моментално. А антиваксиналните гласове спряха. Не за дълго, разбира се. Бизнесът отново се активира и започна отново да плаши с ваксините.

-Има и много други интереси, - казва проф. Кантарджиев. - Това са интересите и на хомеопатията, това са интересите и на лобито, предлагащо хранителни добавки. Ами, по-добре да се имуномодулираме с някаква билка или скъпо вещество в бутикова опаковка отколкото да се ваксинираме. Лично, на никого не препоръчвам да се имуномодулира с хранителни добавки по нашите аптеки и да не се ваксинира.

- Помня една майка стоматоложка, на която детето беше болно от коклюш, която не беше имунизирала детето си защото плюс това се беше повлияла от тези настроения, - разказва д-р Андонова. - Просто вече беше приела, че с хомеопатични средства може да бъде предпазено от инфекциозни заболявания. Детето имаше кашечни пристъпи по 10-15 и повече пъти на ден, на моменти спираше да диша, която казваше "Водете непрекъснато при мене студенти. Аз искам на всички да им кажа каква голяма грешка съм направила и колко е тежко заболяване то не трябва да вярват на това, което вярвах аз".

Зад подпалените страхове на родителите от ваксините започнаха да прозират и други интереси.

- Според мен, те целят държавата, на базата на една нова програма за доброволно ваксиниране да се привлекат много неправителствени организации и няколко милиона да се дадат да популяризиране на ваксините в България. Според мен това е ненужно, - смята проф. Кантарджиев.

Тези цифри доказват същото. Огромната тревога от временния дефицит на ваксини за новородените - също. Една от ваксините, впрочем, срещу хемофилус инфлеунце, беше въведена неотдавна под изключителния натиск и на родители, и пациентски организации. И никой не реагира срещу набъбналата имунизационна програма. Ваксините отдавна са доказали ползите си, за да се налага да се изтъкват отново. Все пак, ще върнем спомена за една отдавна забравена епидемия.

-Била съм на 7 месеца и съм попаднала в болница от бронхопнемнония, - разказва Капка Панайотова. - Лекувайки ме от бронхопневмония ме заразяват с вируса на детския паралич.

- И във връзка с тази епидемия попаднах в едно село - Остров, спомня си епидемиологът проф. Вилиан Монев. - Какво впечатление ми направи като ходя, така, на улицата, срещнах една-две-три, няколко момчурлаци 14-15 годишни, които си замятат крака, така, характерно, както след парализа полиомиелит мога да ви го демонстрирам (показва как се ходи). Парализира се тука, мускулус перинеус се казва, и детето ходи така ...

- Това е много коварно нещо, дава много различни поражения на вегетативната нервна система, от която се засяга мускулатурата, - казва Капка Панайотова. - И може оперативно могат да се коригират някакви неща. Аз самата съм преминала поне 13 операции, които са имали за цел да ме изправят на крака и да ходя.

Страшилището е детският паралич. Рядко се умира от него. Но да останеш парализиран..., - не довършва проф. Монев.

- Сигурна съм че към днешна дата тези ваксини са много по-качествени, много развити, - казва Капка. - Но при всички положения е по-добре да се подаде контролирано, защото това е ваксината, контролирано подаване на вируса

проф. Вилиан Монев, епидемиолог: Една ваксинация е едно слабо разболяване - това представлява. За да накараш организма да произведе антитела срещу .. точно така е. По-малкото зло, да се предпазим от по-голямото

- Никога човек не знае при какви обстоятелства и от къде може да попадне на вируса на полиемоиелта, - казва Капка Панайотова.

Една съвсем реална и близка опасност, особено при засилената миграция от към Африка.