Ще се постигне ли съгласие по пенсионната реформа?

Вече близо два месеца социалните партньори не могат да постигнат съгласие как да изглежда пенсионната реформа. Пакетът от мерки трябва да бъде готов до 31 март. Социалният министър, обаче, изрази съмнение, че този срок ще бъде спазен, защото освен по две предложения, участниците в дискусиите остават на различни позиции. Социалните партньори вървят към съгласие по две неща. Едното е ясно - трябва да започне увеличаване на възрастта и стажът за пенсиониране за мъже и жени, докато достигнат 65 години при мъжете и при жените. Това се налага, защото уравнението е ясно - в България при сегашните нива на доходите и демографска картина, единственият вариант хората да получават по-адекватни пенсии минава именно през увеличаването на възрастта и стажа. Спорът между социалните партньори е не дали това да стане, а с каква стъпка. Работодателите са за по-рязко увеличаване, така че възможно най-скоро пенсионерите да започнат да получават по-добри пенсии. Синдикатите смятат, че след рязкото им увеличаване през 2000 г. сега е време е да заложим на по-плавна стъпка. Втората точка на съгласие е, че трябва да се въведе минимална пенсионна възраст и за работещите в силовите министерства. Знаем, те сега се пенсионират при навършване на определени години трудов стаж, без значение на възрастта. Ивелин Желязков, Асоциация на индустриалния капитал в България: "Стъпката на нарастване на изискуемата възраст, трябва да е 6 месеца. Разбира се, ние сме поставили на обсъждане това предложение, но не сме чули освен направените от МТСП предложения за минимално нарастване някакви различни. Стажът да расте със същата стъпка до достигането на предвидените критерии - а именно 40 съответно 37 години". Григор Димитров, Българска стопанска камара: "Има точно разработена схема, до 2026-а и до 2032 г. как да бъде за мъжете и как да бъде за жените. Много плавно, много меко с цел да се запази устойчивостта на трудовия пазар, с цел младата генерация да има възможност да постъпи в полето на труда, а заедно с това - тези, на които им предстои пенсиониране, да могат да наберат осигурителния стаж и възраст. Това е много важно, тъй като много хора в състояние на безработица, както сме сега, много трудно ще наберат стажа и възрастта за получаване на пенсия". Ася Гонева, КНСБ: "2000 г. имаше много сериозно повишение на изискванията за възраст и за стаж, така че ние считаме, че сега можем да вървим в тази посока, но много плавно и много умерено. - С по 1 месец? - Например с по 1 месец, защо не. При това смятаме, че на хората, на които им предстои след 2 или 3 години да постигнат това, което днес има в закона, за тях дори не бива да го пипаме". Иван Нейков, бивш социален министър: "Ако ние искаме ранно пенсиониране, т.е. да няма увеличаване на възрастта и стажа, тогава трябва да знаем, че си гарантираме ниски пенсии. Това е пряката последица от малкото години за осигуряване, от малкото вноски, които се правят. Ако е ценност за обществото висока пенсия, трябва да знаем, че тя задължително върви с увеличаването на възрастта". Синдикатите подкрепят идеята хората да имат алтернатива, тъй като, по думите им, капиталовите схеми не държат сметка, че ние например не сме си плащали осигуровките, защото сме били болни, били сме в отпуск или пък сме излезли в майчинство. Според работодателите, изборът между фондовете и НОИ или Сребърния фонд ще ощети хората, тъй като местенето на партидите в солидарния модел означава, че те няма да трупат доходност. От фондовете държат на позицията си, че предложението е против цялата философия на сегашната система и повториха, че управляват вноските на хората доста добре. Никола Абаджиев, предс. на Асоциацията на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване: "Ето фактът - вече се отчете за 2014 г. в пенсионните фондове от тяхното начало от 2000 г. вече има повече от 8 млрд. и 400 млн. лв., от които 1,5 млрд. са от допълнителна доходност. От друга страна, може би няма, що се касае за гарантирането и сигурността на тези средства, няма може би финансова дейност, която да е контролирана и надзиравана така, както е надзиравана дейността на пенсионните фондове". Дори и да не постигнат съгласие, реформата няма да спре. Социалният министър Ивайло Калфин е категоричен, че до края на месеца ще предложи пакет от мерки с две цели - до 10-15 години да намали зависимостта на ДОО от бюджета и да се постигне по-адекватна пенсия, близка до взиманата заплата. Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на труда и социалната политика: "Всеки вижда, че тази система не работи, че с демографските процеси я обричаме на още по-тежко състояние, въпросът е, че всеки трябва да направи една стъпка. Това, което аз максимално ще потърся преди края на месеца, когато ще представя пакета от реформи, е да намерим този вариант, този пакет от мерки, които са най-близки до разбиранията на социалните партньори. Не очаквам по всичко да има пълно щастие, но се надявам да има достатъчно отговорност". До 31 март - може би със седмица-две закъснение, ще стане ясно ще получи ли широка подкрепа реформата в пенсионната система.