4 години след „Арабската пролет" - равносметката

Конфликтът в Сирия и нестабилността в Либия, откъдето потеглят трафикантските лодки, са основните предпоставки за имигранската вълна към Европа. Четири години след "Арабската пролет", надеждите на либийците за по-добро бъдеще са разбити. Страната е в състояние на пълен хаос и беззаконие, а Либия така и не успя да се превърне в модерна демократична страна. Вместо това анализаторите посочват, че тя стана поредната провалена държава. Вижте картина от Бенгази - такъв, какъвто е днес. През 2011-та година, Либия каза "не" на Муамар Кадафи. Хиляди празнуваха по улиците след свалянето му от власт. Година по-късно, в страната се провеждат парламентарни избори, но по време на "арабската пролет", различни фракции са се сдобили с твърде много власт и кабинетът на практика няма никаква. Днес страната има две правителства, а министър-председателят Абдула ал-Тинни и министрите му бягат от Триполи в Бенгази.

Абдула ал-Тинни, министър-председател на Либия: "Всички са наясно със сериозността на ситуацията в страната. Народът е страдал цели 42 години и се надявахме революцията да ни донесе едно по-добро бъдеще. Надявахме се на по-добра икономика, по-високи доходи и работеща здравна система. Борбата за власт обаче попречи на всичко това да се случи. Цената на прехода се плаща от обикновените хора".

За четири години обликът на Бенгази се променя изцяло. Разрушени са училища, болници и пътища. Разбити са и хиляди семейства. Ахмед Хамри е сред убитите от верните на Кадафи хора, по време на революцията. Съпругата му сама отглежда четирите им деца.

Мона Ибрахим: "Питат ме - "Мамо, защо ти караш колата? Другите деца ги возят татковците им... А когато ги приспивам нощем ме питат - ще се върне ли татко?"

Според Мона, революцията не е довела до нищо добро за Либия. Казва, че вече не вярва в каузата, заради която е останала вдовица. Казва още и че докато на власт е бил Кадафи са имали сигурност. Мнозина споделят мнението ѝ. Анархия е най-точната дума, която описва ситуацията в Либия днес. Колите се движат без регистрационни номера, защото няма полиция, която да ги следи. Никой не събира и боклука, който се трупа отстрани на пътищата. Властите не успяват да спрат хилядите, желаещи да емигрират в Европа. Най-страшно от всичко обаче е все по-силното влияние в страната на екстремистки групировки като "Ислямска държава".