"За" и "против" Трансатлантическото споразумение между ЕС и САЩ

Сериозен дебат, прерастващ често в шествия и улични протести, набира скорост в Европа по въпроса за Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ. Макар и в несравнимо по-малък мащаб, аргументи "за" и "против" вече се чуват и в България. Според поддръжниците, договорът ще премахне всички пречки и бариери пред свободната търговия. Противниците обаче съзират в документа прелюдия към унищожаването на дребния бизнес на стария континент в услуга на големите транснационални корпорации и отказ от високите стандарти за качество и безопасност.

Потенциалните рискове и печалби за ЕС и за България

Страховете като че ли в момента надделяват. Потенциалните рискове пред България и ЕС са в няколко посоки. Първо, може да се стигне до приемането на по-либералните американски стандарти за качество на продуктите, с които европейските граждани не са много съгласни към момента. Второ, падането на митата ще улесни вноса и износа, но българският износ към САЩ, по различни оценки, е пренебрежимо нисък, и ще се стигне по-скоро до обратния ефект - големи американски компании да завладеят европейския и българския пазар. Трето, може да се стигне до положение, в което националните правителства да са, така да се каже, с вързани ръце по отношение своите законодателни инициативи. Ползите, според различни оценки, са в падането на бариерите пред търговията от двете страни на Атлантика. На практика - достъпът на наши стоки до американския пазар ще бъде безкрайно улеснен. България изнася най-вече суровини, високотехнологична продукция и тютюн. Падането на митата означава по-малко разходи за българския и европейския бизнес. По различни оценки, ползите за България от ТИТП ще възлизат на около 1 млрд. лв. годишно.

Сериозни опасения има около падането на забраните за ГМО 

Има опасения, че с приемането на споразумението ЕС автоматично ще пренесе в общностното законодателство разрешенията за производство на ГМО-продукти и добив на шистов газ чрез т.нар. хидравлично разбиване. Сега, тук ситуацията е и към момента малко неясна, тъй като в мандата на ЕК за преговори, който беше качен преди около месец на сайта на Комисията, пише, че ЕС ще държи на своите стандарти за качество и производство и няма да отстъпва от тях. Дали това обаче ще остане като позиция в хода на преговорите - не е ясно. Противниците на ТПТИ твърдят, че Европа няма да устиска, така да се каже, и ще приеме по-либералните американски стандарти.

Международният арбитраж под въпрос  

Все още е въпрос на преговори дали международният арбитраж, който да решава спорове между държави и корпорации, да остане в проектодоговора. Но засега арбитражът остава. Т.нар. търговски трибунали ще гледат дела между корпорации и държави при възникване на спорове между двете страни. Трибуналите ще отсъждат нарушени ли са интересите на инвеститорите от законодателна или друга инициатива на съответната държава. Не е ясно все още на база на какво право, на какви разпоредби ще работят тези трибунали. Големият риск тук е, че някои съзират в тази разпоредба връзване ръцете на националните правителства. Всяка законодателна инициатива ще трябва да се съгласува с обща комисия между ЕС и САЩ, преди да влезе в парламента, в което някои съзират на практика изземване на управленски функции. В споровете между корпорации и държави пък се стига до интересни казуси.

Иво Христов, "Солидарна България": Партньорството се продава с аргументите, че ще създаде нови работни места и ще ускори растежът в Европа, който традиционно е много нисък. Всъщност образно казано, ако имате един аквариум и до него един океан, бг икономика е аквариумът, а американската е океанът. И ако махнете преградата, е ясно кой кого ще помете.

Десислава Николова, гл. икономист - Институт за пазарна икономика: В момента България изнася за Щатите стоки и услуги, пряко и непряко, на стойност от близо 1 млрд. лв., което в никакъв случай не е малка сума. Това, което виждаме в момента, е едно сериозно положително салдо във външната ни търговия, т.е. България изнася много повече, отколкото внася от САЩ, един път и половина повече. Към 2013 г. Така че няма как да очакваме, че изведнъж България ще бъде заляна с американски стоки, тъй като в случая с нашата страна и нашата икономика говорим за един относително малък пазар, който рядко попада в полезрението на американските фирми.

Ще загубят ли социални права европейските граждани при уеднаквяване на трудовото законодателство?

Зависи. По различни оценки, ако се приеме трудовото законодателство на САЩ, ще се сблъскаме с редица негови недостатъци. Трудовото право в САЩ и Европа е доста различно. В САЩ няма задължение работодатели да подписват трудови договори със служителите си, те могат да бъдат освобождавани по всяко време, няма и ограничение в работното време. В Европа, знаем, няма такива разпоредби. Но, пак казвам, въпрос на преговори е какво ще договори ЕК със САЩ. Тук проблемът е, че вече две години, откакто текат преговорите, излиза много малко информация за самия преговорен процес. Допреди месеци и самите евродепутатите нямаха достъп до документите. Слава Богу, такъв вече имат.

Кой ще спечели от споразумението?

За страните, които изнасят повече за САЩ, отколкото внасят оттам, споразумението ще донесе повече печалба и икономическа полза. За страни като България, които изнасят предимно за ЕС, близо 62% от износа ни е за там, споразумението ще има противоречив ефект. Ще махне пречките пред нашите търговци, но могат ли те в крайна сметка да стъпят на огромния американски пазар, достатъчно конкурентоспособни ли са? Ако споразумението ще улесни малките търговци, то ще улесни и големите корпорации. Но ще видим. Целта е споразумението да се подпише до края на тази година, но според експертите, срокът няма да бъде спазен и преговорите ще отнемат поне още две-три години.