Какво по-подходящо място от едно виртуално студио, за да говорим за това как историята нахлува в света на глобалната мрежа. Как изглежда съвременният патриотизъм в Интернет и кои са виртуалните патриоти? И дали наистина компютърът не може да предава емоции?
Репортерката на БНТ1 Aся Методиева разговаря с една българка на хиляди километра оттук - за родолюбието.
Емигрантите - патриотите на виртуалното пространство.
Веселина (Монреал):
- Имаше една мисъл, която преди време циркулираше във Фейсбук, която казваше, обичам компютъра си, защото всичките ми приятели са вътре. Това е ден, в който си пускам химна и си мисля за всички вас. И щеше да е много трудно, ако не можехме да се чуем или да се видим поне за малко.
- За какво ти е мъчно най-често?
- За хората, за това хората около мен да говорят на моя език. За Пловдив...
Така от Канада през Европа и до Австралия 3 март събира българите от цял свят в Интернет. Съвременните хъшове най-често си честитят националния празник във Фейсбук.
Веселина (Монреал):
- По-трудно е, по-трудно е. Иска ти се в тези дни да си близо до вкъщи. И това, което можеш да направиш, е да честитиш празника, макар и виртуално. Да си пуснеш българска музика. Това помага винаги.
И така почти като в кръчмата на Странджата, носталгията и патриотизмът днес отново обединяват българите. Само че виртуално.
Веселина (Монреал):
- Тук всъщност хората не са чували за България. Българското общество в Монреал не е много единно за съжаление.
Вярвате или не, обаче в интернет възгласът „Да живее България! обикаля форумите толкова активно, както когато е събирал доброволци за въстание.
Веселина (Монреал):
- Когато се разровим из форуми, блогове и въобще из интернет пространството, виждаме две страни, два лагера. Едни, на които всичко българско им е мило и им липсва, и други, които отричат.
И все пак в ден като днешния патриотичното надделява.