Историите на граовския край - пъстри и веселяшки, не са забравени. Разказва ги 86-годишната Лидия Добревска, която е номинирана за живо фолклорно съкровище.
Историите на граовския край - пъстри и веселяшки, не са забравени. Разказва ги 86-годишната Лидия Добревска, която е номинирана за живо фолклорно съкровище.
В Брезник всички познават сладкодумната баба Лидия.
Тук тя разказва за граовските обичаи, фолклор и хумор на своите деца и внуци. Днес омайва и правнуците си с чевръстия език на граовците.
Баба Лидия: - Едно дете отишло при чичо си на гости и при стринку си. Па си играло цел дън, па се измърляло, па чичата рекъл - Ааа, гостинче мое, я гледай дека си измърлял дреюту, я да узнеш на бунаро да се изчистиш. Чичо, защо да се чистим, я утре па че се изцапам. Арно, ма играло цел дън ама огладнело. Па привечер - стринко, дай да ручам, а чичата чул, па рекъл - како че ручаш, бре, нали ютре пайче огладнееш и \че сакаш да ручаш.
Да пазиш и съхраняваш фолклорните обичаи в семейството на баба Лидия изглежда лесна работа. Правнуците й Вяра, Елина и Дани от няколко години също помагат на баба си да разнася и припомня граовските истории. Тя разказва, че те са най-голямата й слабост и иска да им предаде това, което е най-ценното за нея.
Баба Лидия: - Мене ме това топли - детската радост в очите и това ми дава сила аз да живея. Аз суринта започвам да готвим за децата да събирам поговорки, гатанки, да се явиме ние. На всеки фестивал се явяваме с нова програма...
И все пак признава, че нещо й тежи. Не и харесват историите на днешния ден.
- Сега секи се затворил и не знаеш що ти мисли - убаво ли е, лошо ли е. И секи гледа за парите. Оно с пари се не живее. Оне требе да имаш доброта у сърцето да помагаш, та да може да живееш, а паре... може да имаш хиляде, ама ка немаш здраве... за кой гявол че ти е.
Изпраща ни с лека тъга - не е успяла почти нищо да ни предаде от граовските традиции, които пази. Но се надява заради голямата награда, която е получила нейните истории и послания да бъдат чути и преразказвани.