Книговезците у нас са от изчезващите професии.
Живко Михов - книговезец: "Това е една книга детска тук, тя като се отвори става само на листи, ето тук се вижда, ние тия листи ги взимаме, зашиваме ги и отново правим нова книга".След краткия ни разговор майсторът се залавя за работа. Сръчните му ръце първо изравняват измачканите, пожълтели страници на книга, издадена през 1969-та година. След това те се залепят, за да не се разместват при зашиването. Лепи се така наречения форзац, който държи книгата и подвързията. След това листите се подрязват от всички страни на гилотина. За да е по-здрава книгата гърбът се подсилва с текстилна лента, наречена тефон.
"Това е най-критичната част на книгата, тук е корицата, тук е книгата, обикновено се къса в тази част, ако е само хартия, ще се къса много по-лесно".Следва направата на корицата, а на финал книга и подвързия се съединяват в едно цяло. Майсторът си спомня годините преди кризата, когато много софиянци идвали да си подвързват целите библиотеки. Сега подвързва основно дисертации и дипломни работи. Никога обаче няма да забрави стара църковна книга от 1800-та година, която му отнела много време, за да й върне блясъка.