Увеличава се пропастта между бедните и богатите общини в Германия. Повечето от тях са "на червено" и очакват от държавата да увеличи централното финансиране за общините. Част от проблема идва от трудовите мигранти от Източна Европа, основно българи и румънци, които са допълнително бреме за много германски общини.
По-голям финансов ангажимент на провинциите и държавата поискаха в заключителната си "Декларация от Дрезден" представителите на германските градове и общини. Те настояват за еднакви шансове за развитие за всички населени места. В момента повечето от тях са затънали в дългове, а финансовите им проблеми са задълбочават допълнително от растящите социални плащания за прииждащите бежанци и трудови мигранти. Приема се, че издръжката на всеки бежанец струва на Германия 10 хиляди евро, разходите обаче са разпределени крайно неравномерно между местните управи и централната власт - 77% от необходимите средства дават провинциите, 18 на сто се покриват от общините и едва 5% отпуска държавата.
Повече от 50 милиарда евро трябва да заделят само през тази година германските общини за социални плащания, в т.ч. помощи и детски надбавки за десетки хиляди български и румънски трудови мигранти. Изказват се подозрения, че част от тях злоупотребяват със социалните помощи, т.е. идват в Германия, за да получават помощи и детски надбавки. Така миналата година се роди и популисткият лозунг "Който хитрува - да си пътува". Междувременно се оказа, че броят на доказаните случаи на такива злоупотреби е пренебрежително малък, а голяма част от българите в Германия са високо образовани хора. По данни на фондация "Фридрих Еберт", българите в Германия са над 180 хиляди, а 56 процента от тях имат работа, т.е. внасят в социалните фондове, а не обратното.