В оригиналните старобългарски текстове имената на авторите често са закодирани в сложните форми на акростиха, използван за подпис от тях. Доцент Веселин Панайотов от шуменския университет разчита кодовете на стилистичната форма и открива неизвестни досега на науката ученици на Кирил и Методий, сред които и две жени – Ева и Зоя.
В оригиналните старобългарски текстове имената на авторите често са закодирани в сложните форми на акростиха, използван за подпис от тях.
Доцент Веселин Панайотов от шуменския университет разчита кодовете на стилистичната форма и открива неизвестни досега на науката ученици на Кирил и Методий, сред които и две жени – Ева и Зоя.
След дългогодишно изследване на оригинални старобългарски текстове, съхранявани в библиотеки в Словакия, Русия и България, ученият успява да разчете в акростиха имената на няколко нови автори.
Доц. Веселин Панайотов: "Със самото си започване славянската книжнина е разработвала тези поетически похвати, които са познати на византийската книжнина."
Вероятно старобългарските автори не са желаели да останат анонимни, каквато е била традицията през 9–10 век, затова са използвали разнородни
акростихове, за да разкрият на по–образования читател своите имена.
Изненада и за самия изследовател са двете женски имена, които открива в канони и текстове, предназначени за празници на светци.
Доц. Веселин Панайотов: "Пясан чесоже вязон вяжу Зоя - като с везба пя Зоя. Или пък друг акростих, който сравнява нейното творчество с тленното цвете, което разцъфва и след това умира."
Веселин Панайотов продължава изследванията си с надеждата, че старите текстове ще разкрият още от тайните си.
Чуй новините
Подкаст
