24 май в спомените на някогашните ученици

От първото тържество за 24 май преди 160 години в Пловдив, до днес, празникът на българската просвета и култура и на славянската писменост неизменно е свързан с училището.

Какво от атмосферата на този ден остава непреходно в годините - Вера Александрова потърси духа на 24 май, съхранен в емоциите на някогашните ученици.

Какво може да обедини университетски преподавател и преводач с един фогограф? Допирните точки вероятно са много, но със сигурност една от тях е споменът за 24 май.

Ухание на божури, духова музика, ярки цветове и любимите учители - така оживяват празникът, когато Иво Хаджимишев и Маргарита Дренска се обърнат назад.

Проф. Маргарита Дренска - преводач:

"С божури, много божури. Още на предния ден учителката ни водеше в гората. Всеки си носеше по една кошничка и се връщахме с божурите. Украсявахме портретите на Кирил и Методий, вратата на класната стая, вратата на училището. Цялото село ухаеше на божури на 24 май."

Следите от спомен са толкова силни, че близо 70 години по-късно нищо не може да измести емоцията от този ден.

Маргарита Дренска: - "Най-щастлива се чувствам, когато някой мой бивш студент ме посети с букет божури."

През годините, освен със студентите, не прекъсва и връзката с любимата й учителка, за която говори с почит и преклонение.

Маргарита Дренска: - "Стефанка Върбинова, която почина само преди една година на 98 годинии до последния момент за нея учениците, бившите ученици, книгите бяха нещо любимо. Запазихме връзките си до последния й ден. И беше с чист разум, с бистър ум. Всяка моя преводна книга - най-напред отиваше при нея."

С Иво Хаджимишев се срещаме в известното столично Седмо училище, мястото, където е учил. Дистанцията на времето му дава увереност да оцени големия късмет, че тук съдбата го събира с великолепни преподаватели.

Иво Хаджимишев - фотограф: "Защото още от първите години някакси те успяваха да се ориентират кой какви наклонности има и това фактически се превърна в една лаборатория - да се даде път на учениците индивидуално. Затова съм взел този мой първи фотоапарат, защото още на 16 години направих моите първи снимки тука - това бяха портрети на мои съученици."

Още помни, че за да събере пари да си купи фотоапаратът, е трябвало да се раздели с колелото и любимото си електрическо влакче. Компенсацията не закъснява - редакцията на в."Поглед" му се доверява да направи репортаж за 24 май.

Затова празникът за него значи също - първи професионални стъпки във фотожурналистиката. Разбира се, не всички спомени са толкова извисени, но за сметка на това пък са усмихнати.

Иво Хаджимишев: - "24 май винаги беше свързан и с манифестацията. И аз като дете на хора от операта бях буквално насилен от учителя ни по музика да участвам в духовата музика. И той искаше да ми даде един престижен инструмент. Почнахме от тромпетите, от лъскавите духови инструменти, но аз нямах солук, както се казва, бях много слабо момче. Не можех да извадя звук от тези инструменти и свършихме с едно пиколо. И аз бях пиколото на духовата музика."

Всеки има своите шарени и скъпи спомени за 24 май, но като че ли един мотив винаги се повтаря. Образът на любимия учител, за когото си спомняме с обич, топлота и огромна благодарност.