Новинарите разказват: Асен Агов

- В 1987 година постъпих в новините на тогавашна Българска телевизия , част от Комитета за телевизия и радио. Бях редактор в новините. По-късно, вече след 1990 година започнахме с Нери и с целия ни екип работа в "По света и у нас". - Вие бяхте емблеми за тогавашното време - Екип 1 и Екип 2, разкажете за този момент. Как се разделиха двата екипа, как започнахте да работите, кое беше водещото при подреждането на новините тогава? - Имаше два екипа - Екип-1 и Екип-2 като идеята беше да има състезание, да има избор публиката, защото телевизията беше една и беше редно да има в сменящите се времена на промените на всичко онова, което се случваше в България хората да имат различни гледни точки - как се поднасят новините от единия екип, как се поднасят от другия екип. Подборът на новините беше както винаги - най-важната новина.  Ако днес това е Гърция или пък някаква друга случка от световния или българския живот тогава беше същото. Разбира се, ние се готвехме много дълго преди да излезем с първото предаване на "По света и у нас", сменихме цялата лексика, всички думи на новините. Новините преди това бяха скучни и двамата ги бяхме живяли с Нери, но бяха много скучни. Нямаше онази пробивност, която е характерна за световната журналистика. Така ние въведохме някои правила като например правилото за това, че бланкът, тоест онова време, в което обявяваме новините, както се казва на нашия професионален език, да не бъде по-дълъг от 30 секунди. Най-доброто беше да бъде 15 секунди. 15 секунди или 30 секунди беше равно на 9 реда машинописни по 65 знака. И това беше желязно правило. Никога не го нарушавахме, за да има ритъм. След това съкратихме репортажите на минута и половина. Разбира се, имаше и репортажи, които бяха много по-дълги заради бурното време, в което започнаха тези емисии на "По света и у нас". Но главното беше да има един постоянен ритъм. Второто, което е - изхвърлихме прилагателните. Защото прилагателните според нас бяха признак на безсилие. Когато не можеш да обясниш нещо започваш да го кичиш с украшения каквито са прилагателните. Например, ако кажем, че Асен Агов е висок човек, по-добре е да кажем, че е висок 1, 87. Това е по-доброто и по този начин ние наложихме стил, който... ето сега използвам "който", в който нямаше подчинени изречения. Всички изречения бяха кратки. Този ритъм беше непривичен за българските зрители в началото, защото бяха свикнали на дълги и скучни изречения . Може би затова не се понравихме на някои, не се понравихме и със съдържанието, защото то беше открито и назовавахме нещата с истинските им имена.