Новинарите разказват: Добрина Чешмеджиева

Като каза извънредни новини, извънредни ситуации една от най-извънредните ситуации, на която ти си била водещ е прибирането на медицинските сестри в България. Разкажи кога беше това, как се случи, колко време продължи твоят ефир?

Дано сега разказът да не бъде прекалено дълъг. Но аз много ясно си спомням този ден, който започна предишната вечер. Ние бяхме още в стария нюзрум. Работихме на старата система и тъкмо вече се приготвяхме да си тръгваме, когато получих SMS от  наша близка колежка от "По света и у нас", която работеше във външното министерство, че вероятно тази нощ ще  има новини около нашите медици и бяхме в нюзрума няколко човека. Започнахме веднага да звъним  да опитаме да разберем нещо повече. Разбира се, повече информация нямаше, но вече у нас се появи усещането, че ни чака една по-различна нощ. Спомням си тогава, че Виктор Николаев, който се занимаваше с темата,  беше на море и стоеше на морето с един сак и беше непрекъснато в готовност да хваща някакъв автобус, за да идва в София, защото имаше раздвижване по дипломатическия път на сюжета и затова ние очаквахме някаква развръзка, но не и конкретно тази вечер и си спомням, че Надя Обретенова звънна на Вики и каза "Вики, май нещо ще се случва". Виктор веднага изтича с приготвения вече сак на автогарата, където беше на морето и на колене беше помолил да се качи в един автобус и цяла нощ ние си разменяхме SMS-и, защото той искаше да бъде в кондиция и да не заспива, докато е в автобуса и имаше една кореспонденция между мен, него, Вяра Анкова и още няколко колеги. Тази кореспонденция в SMS-и аз никога не я трия от телефона си. Ако имам нов телефонен апарат, аз някак си я  прехвърлям, защото това беше едно от най-силните ми усещания за работа в екип. Тогава не сме се деляли на този, който е по-отдавна в телевизията, този, който е по-опитен, цялата нощ бяхме в разговор помежду си.  Имаше сутрешен блок. Аз дойдох на сутрешен блок в 10 00 часа, започнаха още подробности да пристигат при нас. И всъщност беше един ефир, който аз почнах към 8 00 или 9 00 сутринта. Спомням си, че влязох в 6-то студио. Нямаше никаква предварителна информация, просто само с бели листове и благодарение на всичките ми колеги в нюзрума аз стоях в това студио, говорех с най-различни хора по телефон на преки линии, влизаха анализатори вътре в студиото. Това продължи почти през целия ден.Аз излязох от студиото само за два часа. Аз не водих тогава централни новини и си спомням, че ми казаха "хайде, отивай си вкъщи". Хората се наситиха. Аз тръгнах към вкъщи и ми се обади Вяра  и ми каза "Ами, ужасно е, но мога ли да те помоля да се върнеш" и аз се върнах за централните новини, които също бяха много дълги. Имахме преки включвания. Усетих цялата тази история, всичко, което се случи на летището, по съвсем друг начин, но бих казала - начина на журналиста. Това е един момент, в който разбираш, че това което работиш, е нещо много интересно то те променя като човек, то трупа като човек някаква твоя история  и ти разбираш, че обичаш това, което правиш. Този момент се сещам. Иначе има доста често, особено напоследък, такива извънредни ситуации, но тази някак си се е запечатала в съзнанието ми.