Българските нанотехнологии

Ако изобщо искаш да развиваш нано технологии, не можеш без този микроскоп. Последно поколение – нарича се атомно силов и се намира в лаборатория на Химическия факултет в София.

Доц. Константин Балашев – Химически факултет, СУ:
- Принципът на неговото действие е съвсем различен от принципа на традиционния микроскоп....

Той не вижда обекта, а го опипва, както незрящ човек чете брайлово писмо. Само че използва вместо пръсти - лазери и чувствителни кристали – остриета. Създателите му са получили нобелова награда за изобретението си.

Доц. Балашев:
- От 2008-ма микроскопът е тука, вече можем да изпълняваме експериментални задачи.

Получен е по международен проект, струва половин милион евро и всеки цент от тях приближава българските учени към възможността да контролират материята на нано ниво. Златни наночастици, ензими от отрова на пепелянка, миши хромозомки и ДНК на дрожди – звучи като тайните на живота, нали? Микроскопът дава уникална, включително триизмерна информация за частиците-джуджета. И показва био нано процеси – при това в реално време.

Доц. Балашев:
- Можем да видим примерно как се менят определени детайли в цикъла на делене на клетките, с този микроскоп можем дори да чувстваме и да усещаме силите при туптенето да речем на клетките, които изграждат сърдечния мускул.

Д-р Христо Илиев, Физически факултет СУ:
- Влияние върху материята на атомно ниво – това е нанонауката. Защото материята, когато се организира в малък брой атоми има напълно различно поведение от това, което има материята с размерите, с които ние боравим в ежедневния живот. Големият брой атоми в т.нар. обемна материя някакси скрива индивидуализма на атомите.

Вече сме в лабораторията на физиците и наблюдаваме как метална молекула с малък брой атоми прилепва към повърхността на въглеродна нанотръба. Ефектът може да се използва за създаване на нанофилтри от ново поколение за пречистване на въздух и вода. Но... има едно условие - нанотръбата трябва да е дефектна - с нарушена структура. Иначе прилепването не се получава.

Д-р Илиев:
- Ние започнахме през 2005 г. изследвания под надслов „Полезните дефекти в наноструктурите”. В природата повечето неща не са перфектни. И ние си казахме – добре, а какво ще стане, ако в тази перфектна структура въведем дефект?

Оказва се, че интересните явления протичат върху дефектни структури. И в момента изследванията на българските учени са световен хит. Създават се материи с нови свойства и се очаква приложенията им да бъдат завръщане в бъдещето.

Людмила Иванова - докторант:
- Това е робот. Мога да го сравня с някои от филмите, които се дават по телевизията. Той е наистина на световно ниво. Това е совалката на нанотехнологиите.

А лабораторията е на института по молекулярна биология на БАН.

Иванова:
- Това са разтворени нанодиаманти, които са с различни концентрации. Това са човешки клетки. На тези клетки ще сложим 10 микролитра различна концентрация нано диаманти. Самият робот е направен така, че аз само ще го пусна, ще дам началото, всичко останало ще свърши той самичък.

Да, в Българската академия на науките се правят нанодиаманти, а биолозите ги използват за уникален проект в търсене на ефективна трапия за остеопороза. Култивирали са полимер който при стайна температура е течен, а при телесна се превръща в гел и провокира процес на костна регенерация.

Иванова:
- Всички наночастици би трябвало да бъдат проследени за токсичност ... за това нещото, което се прави като изпитание е да накапем нанодиамантите, да видим дали тези нанодиаманти водят до смърт на клетките или нямат никакво влияние.

Нанодиамантите се произвеждат от Института за космически изследвания чрез взривове в малки камчери - не като в африканска мина. Доставят се в специален разтвор, който мени цвета си според концентрацията. Особено ценни са заради свойството да се свързват с други вещества - лекарства и като пощальон да ги докарват до необходимея орган на тялото. А това е отражение на златен нанослой върху стъкло - излозва се за биочипове. Така силата на малките неща усъвършенства медицината и индустриите. А някъде по света вече пишат думи с... атоми.