Древното светилище в местността Белинташ до Асеновград е било укрепено доказаха археолози. Експедиция от Националния исторически музей проучва
прохода към скалното плато за втора година. На мястото са открити находки от V хилядолетие преди Христа до монети от късната елинистическа епоха.
Разкопките, които се провеждат през тази година на Белинташ, доказват, че в най-горната част на светилището е имало укрепена част. Това съобщи ръководителят на проучванията Борислав Бориславов.
Д-р Борислав Бориславов – археолог: "Това беше изненадващо, защото досега изсичането за врата стоеше, но нямахме никакви данни за каменна стена. Сега с проучванията на участъка под стълбата вече категорично се доказа, че тази стена е съществувала и тя е разрушена умишлено еднократно - камъните са изхвърлени оттук. Каква е целта не знаем. Най-вероятно това се е случило през ІІІ-ІV век преди Христа."
Проучванията доказват още, че в района около светилището са се изработвали изделия от метал. Доказателство за металургичната дейност са откритите парчета от шлака. Вече е ясно, че още от V хилядолетие преди Христа на мястото са извършвани ритуали за връзка с божествата. Скалните изсичания, според специалистите, са аналогични с тези от областта Фригия намираща се в централната част на Мала Азия и родно място на цар Мидас.
За енергийната сила на местността Белинташ се носят легенди.
Д-р Борислав Бориславов – археолог: "Леля Ванга е казала, че това е едно от най-интересните места, заредени с много силна енергия. Много хора идват точно заради тези думи на Ванга. На това място очевидно по някакъв начин и древните са имали усет за това, че мястото е силно енергийно и са използвали това място за контакт с божествата."
Проучванията на обекта тази година са финансирани с 40 хиляди лева от Министерството на културата и община Асеновград.
Чуй новините
Подкаст
