Спестяванията на българите са нараснали

Нови над 900 млн. лева са депозирани в банките само за юли, съобщи БНБ. Над половината от тези пари са спестени от домакинствата, въпреки икономическата криза. Увеличението на депозитите обаче има своето обяснение в свиването на потреблението.

501 млн. лева са спестени от семействата във иначе по-отпускарския седми месец на годината, когато парите се харчат по-лесно. Така общият размер на депозитите в банките у нас достигна близо 21 млрд. лв. Впечатление прави и, че по малко от 5% от домакинствата държат близо 70% от парите на влог. Това се обяснява с диспропорциите в доходите ни.

Георги Прохазки, ЦИР:
- Нивата на доходи се увеличават само в една част от населението, която е задоволила основните си потребности и по-скоро инвестира и спестява, отколкото да потребява. Така че и разслоението в обществото си оказва влиянието.

Повечето пари в банките ги карат да намаляват лихвите по депозитите си. Сега средната лихва е около 5,3%. Въпреки, че потреблението е замряло, все пак увеличените спестявания носят и своите плюсове.

Георги Прохазки, ЦИР:
- Банките трябва да го пласират този ресурс. След като върнаха до голяма степен задълженията си към банките майки, те, от един момент нататък, няма да имат какво друго да го правят този ресурс, а трябва да дават повече кредити, и то при по-добри условия на кредитиране, за да могат да го пласират този ресурс.

Спестовността в края на краищата винаги се оказва печеливша стратегия, стига световните икономически промени да не донесат още изненади на родното стопанство.