Павел Чернев: Управляващите бягат от дебат

Коментарите за случилото в Катуница и след това тотално изместиха предизборния дебат - никой не задава въпроса защо поскъпват топлоенергията и топлата вода, защо растат цените на горивата, въпреки спада на цената на нефта и други. Това каза в студиото на сутрешния блок на БНТ "Денят започва" Павел Чернев - кандидат за президент, издигнат от Партия за хората от народа. Управляващите бягат от дебат, това е удобно прикриване зад много опростенческа схема - роми срещу българи, едно етническо напрежение, което е факт, се използва в момента, за да се избяга от отговорност, добави Чернев.

"Основната идея на нашата политическа формация е искане на повече пряка демокрация", заяви кандидат-президентът и поясни защо счита, че в България трябва да се проведе референдум за членството ни в ЕС: "Има и други хоризонти освен Брюксел. На първо място искам да подчертая, че в момента Евросъюзът и негово бъдеще са под голям въпрос. Логиката трябва да тръгне оттам - един падащ асансьор и логично ли е да стоиш в падащ асансьор или да излезеш от него. Другият факт е, че държавите, които не са членки на ЕС или на други големи формации, най-леко минаха през кризата 2008-2009 - една Русия, Индия, Казахстан, Таджикистан и т.н."

Какво каза още в студиото на "Денят започва" кандидатът за президент на Партия за хората от народа Павел Чернев вижте във видеофайла.

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА

Водеща Аделина Радева: Добро утро казвам сега на г-н Павел Чернев. Жени го анонсира преди малко. Той е кандидат за президент от "Партия за хората от народа". Здравейте.

Павел Чернев: Здравейте. Добро утро и на зрителите.

Водеща: Интервюто, да кажем пак, което ще видите, е в рамките на споразумение между Българската национална телевизия и политическите партии, коалиции и инициативни комитети. Това споразумение регламентира участието на кандидатпрезидентските
двойки в сутрешния блок и, разбира се, е отворено за всички участници, много от които се възползваха вече от него. И на всички първия въпрос, който зададох, беше свързан с Катуница, защото не спираме да говорим по този казус. Ако днес бяхте президент, какво щяхте да направите?

П. Чернев: Преди да отговоря обаче, бих искал да подчертая, че прекаленото вече раздухване и коментиране по медиите на проблемите около и след Катуница тотално изместиха предизборния дебат. Никой не задава въпроса защо вече е факт поскъпването на
топлоенергията и на топлата вода, цените на горивата, въпреки спада на цените на нефта и т.н., и т.н.

Водеща: Откривате ли някакъв умишлен ход в това, като го казвате?

П. Чернев: Има голяма полза за бягане на управляващите от дебат. Откривам удобно прикриване зад много опростенческа схема - роми срещу българи. Едно етническо напрежение, което наистина е факт,
се използва в момента, за да се бяга от отговорност.

Водеща: Добре, но кой печели политически дивиденти от този случай? Не изглежда това да е управлението в момента.

П. Чернев: Със сигурност не печелят тези, които искат да зададат неудобните въпроси на управляващите. Със сигурност не печелят те.

Водеща: Добре, да се върнем тогава към изборната тема, така както вие виждате в нея. . .

П. Чернев: А какво бих направил аз като президент в случай като Катуница?

Водеща: Да.

П. Чернев: Бих създал на първо място у хората впечатлението, че държавата е на мястото си. Именно това е прерогатив на президента. Аз бих сложил до себе си председателя на Върховния съд, главния прокурор, министъра на вътрешните работи, нали. Бих го свалил от сцената, където пее с Веско Маринов, и бих го сложил пред българския народ. И бих сложил всички първи държавни мъже и жени и бих казал на българите: "Бъдете спокойни, вашата държава е на мястото си. Ние няма да допуснем несправедливост, ние няма да допуснем нещо нередно." Уви, това не се е случвало
вече 20 години и не се случва, защото от 20 години ни се привнасят различни от нашите народни стереотипи на съвместно съжителство. За 20 години на нас, от Брюксел главно, ни се насажда етнически модел, който точно Западна Европа фалира. И това си го признаха и Меркел, и Саркози през тази година, че мултикултурният модел на Западна Европа фалира. И много ми е странно защо тук, в България, апологетите на брюкселския етнически модел продължават да го налагат като единствената възможна догма, при условие че ние за столетия сме си изградили собствен, наш си, български начин на съвместно съществуване, който най-малкото досега беше мирен.

Водеща: Засегнахте темата за Европейския съюз, вие в политическата ви биография ми прави впечатление, че, мисля през 2009 година, с една коалиция целите участие в евроизборите. Сега в платформата си казвате, че искате . . .

П. Чернев: Това беше общоевропейска евростатична партия "Либертас", която се създаде в Рим.

Водеща: А сега поставяте под въпрос темата ни за членството в платформата си в Европейския съюз, искате референдум.

П. Чернев: Точно така.

Водеща: Това не е ли популизъм?

П. Чернев: Не, това е естествен ход на нещата. Това е, това е политическо и обществено искане на все повече и повече хора от цяла Европа.

Водеща: Какво ще спечели България, ако излезе от рамките на евросъюза?

П. Чернев: На първо място, ако България организира референдум за оставането си или за излизането си от евросъюза, ще спечели, че най-после един референдум ще бъде проведен. Референдуми трябваше да бъдат проведени и бяха искани от различни политически и
обществени формации през годините, но нито един не се проведе, общонационален. Основната идея на нашата политическа формация е искането на повече пряка демокрация. И решенията по тези важни въпроси като евросъюза, въвеждането на еврото - това е предстоящ голям проблем за България. Вече виждам, че институциите започват да поумняват и да дават на заден, защото с приемането на еврото ние ще получим още по-голяма рецесия и още по-големи проблеми вътре в страната. И тези въпроси трябва да бъдат решени
именно чрез референдум.

Водеща: Аз съм съгласна с вас, че има вълна от евроскептицизъм в цяла Европа. И това е факт, така е...

П. Чернев: Нараства.

Водеща:...но това, което ви питам, е какво ще се случи с България, имате ли програма какво правим в случай, че, да речем, този референдум, който вие инициирате, води до това, че "да, нека излезем от евросъюза"? Това е и вашата теза, че по-добре да не сме в него. Какво става със държавата, как ще структурирате нещата оттам нататък?

П. Чернев: Има и други хоризонти освен Брюксел. На първо място аз искам да подчертая, че в момента евросъюзът и неговото съществуване са под голям въпрос. И логиката трябва да тръгне оттам - един падащ асансьор и логично ли е да стоиш в падащ асансьор или да излезеш от него. Другият факт, който искам да обърна внимание на зрителите, е, че тези държави, които не са членове на евросъюза, членки на евросъюза или на други големи формации, най-леко минаха през кризата от 2008-2009 г. Една Русия, Индия, Казахстан, Таджикистан и т.н., тези, Китай...

Водеща: Но Гърция, да речем, сега няма да може да излезе от кризата по никакъв начин без помощта на Европейския съюз.

П. Чернев: Темата Гърция е съвсем различна. Гърция е галеното дете на евробюрократите, факт. И именно това галено, разглезено дете на евробюрократите май ще изпочупи цялата къща, целия европейски дом. Ние не сме длъжни, особено по силата на последното споразумение "Евро плюс", ние, българите, които освен бедни сме и били доста почтени, както се оказва в плащанията си, финансовата си дисциплина, ние, българите, не е редно да плащаме гръцките 13-а, 14-а, 15-а и 16-а заплата, надбавки и т.н., социални луксове, които гърците си позволиха. Но нека да се върна на темата за другите икономически и политически хоризонти. Както стана ясно, именно държавите от евроазиатския регион вече говорят за нов вид тяхно обединение.

Водеща: Да, Путин говори за това.

П. Чернев: Путин говори за това. Не казваме, че веднага ще се юрнем натам, но е редно да се каже пред българите, че има и други икономически и политически хоризонти. Една Русия имаше смелостта сега в Петербург тази година да начертае 20 години напред
своето икономическо развитие и да гарантира, че независимо от това кой индивидуално управлява Русия, икономическите параметри ще бъдат спазени. България има нужда от стабилност и България има нужда от това да възстанови някои от старите си пазари. Нещо, което сега не можем да направим без разрешението на
бюрократите в Брюксел - какво и колко да произведем, колко тона краставици, каква да е формата, колко да са криви краставиците се определя от бюрократи в Брюксел, които са анонимни и не избрани. Как работи Брюксел? Еврокомисия и комисия на външните министри.

Водеща: Е, някой би казал - има правила, но срещу това има и права. Да речем, сега строим магистрали с европейски пари, други обекти се изграждат и нямаше да могат да бъдат изградени без тези средства.

П. Чернев: По отношение на магистралите аз съм доста скептичен. Първо, функция на държавата е да строи и да поддържа инфраструктура. България е най-зле инфраструктурираната държава, една от най-зле
структурираните държави в това отношение. Извинявам се, едно правителство, което му е задължение да строи магистрали, тъй като нямаме магистрали, да излиза и да се хвали, че ето, видите ли, ние строим магистрали, на мен ми звучи като все едно човек, който се хвали, че има хигиенни навици, които са присъщи за всеки.

Водеща: Да, но виждате колко години трябват, няколко правителства, за да стартира...

П. Чернев: Аз се учудвам, според мен, според мен в България трябва да издадем нов учебник по физика, защото всичко, което в цял свят става за година - две, тук става за десетилетия - две.

Водеща: Не описвате ситуацията като много оптимистична. Големият брой кандидатпрезидентски двойки, които ще се състезават на тези избори, за вас за какво са знак, как го разчитате - като плурализъм, висока степен на, така, политическа ангажираност на
обществото, опит за отклоняване на гласове, някои казват това за партиите, които нямат големи шансове да стигнат до финал?

П. Чернев: На първо място за мен това е символ и признак за това, че все още има някаква демокрацията в България. Защото в противен случай трябва да назначаваме президента. От една година...

Водеща: Но има много държави, в които това се случва.

П. Чернев: Да. От една година медийно е... Но там са други правни системи...

Водеща: Избира се от парламента, да речем, президентът.

П. Чернев: Не се избира пряко от народа президентът, тогава е друго.

Водеща: Да.

П. Чернев: В случая имаме пряк мажоритарен вот.

Водеща: Така е, да.

П. Чернев: Много хубави кадри имаше от европейското 1988 г., та ще дам един пример точно с това. Ами, тъй като примерно всички са считали, че Германия е шампион, да бяха присъдили на Германия шампионската титла. Оказа се обаче, че в състезанието други отбори надделяват.

Водеща: А вие защо искате да станете президент?

П. Чернев: Защо искам да стана президент. . .

Водеща: Да.

П. Чернев: На първо място, защото трябва да бъдат казани и трябва да бъдат проведени в България най-после политики, които никой не се осмелява дори да ги заяви през последните 20 години.

Водеща: Например?

П. Чернев: Например да кажем не на Брюксел по редица въпроси. Оказа се, че при внесените ни именно чрез този сияен път към Европа политики, политически практики, обществени нагласи не всички са добри и не всички са съпоставими и приложими тук у нас, в
България. И някой трябва да извади това политическо говорене, някой трябва да излезе и ясно и точно да каже на хората - стига сме козирували на всяко изхъмкване от Брюксел, стига тази пуделска политика по отношение на бюрократите.

Водеща: Това ли е, разбрахме, това ще го инициирате чрез референдум практически.

П. Чернев: Ние ще се стремим да има референдум по редица въпроси като първият, разбира се, и вече се работи сериозно по него, е референдум за или против оставяне в евросъюза. Но какъвто и да е резултатът от този референдум, искам това сериозно да го подчертая, какъвто и да е резултатът, дори българският народ,
суверенът, да заяви - да, искаме да останем в този евросъюз, реформа на нашите условия, ревизия на членството ни трябва да има, защото просто нещата не вървят.

Водеща: За или против строежа на АЕЦ "Белене" сте вие?

П. Чернев: Това се очертава да е една от най-големите шашми на 21 век и на нашето държавно строителство.

Водеща: Защо?

П. Чернев: Аз съм бил и съм се доста борил за това да не затваряме блоковете на АЕЦ "Козлодуй". Едно от също наложените ни силово условия от евробюрократите. Абсолютно безсмислено. На това му се вика да пуснеш питомното и да гониш дивото. Да затвориш работеща атомна централа, която от всички е призната за относително най-безопасната, и за да не накривиш шапката на някой в Брюксел, се втурваш да строиш атомна електроцентрала на място, както се оказва, доста непригодно. И при много неясни условия.

Водеща: И такива теми ли ще решавате чрез референдум или това за вас вече е ясна позиция, която няма нужда...

П. Чернев: Темата за АЕЦ "Белене" и темата за АЕЦ "Козлодуй" трябваше да бъде решена чрез референдум. Аз лично съм работил много за това да има референдум за или против затварянето на блоковете на АЕЦ "Козлодуй".

Водеща: А като законодателна инициатива, ако станете президент, с какво бихте започнали?

П. Чернев: За мене, и това го възприемам дори като лична кауза, е даването на истинска, реална икономическа и социална възможност за връщане в България на етнически българи, които от векове
живеят извън България. Такива има в Румъния, в Молдова и Украйна. Това са големи етнически групи българи, земеделски общества. И българската държава от години нищо не прави за това тези хора да бъдат реинтегрирани и върнати в реалните граници на
историческа... исторически граници на България.

Водеща: И да се ускори, вероятно имате предвид, процедурата за гражданство.

П. Чернев: Не само ускоряване на процедурата за гражданство, но и създаване на икономически предпоставки, икономически гаранции на държавата тези хора да могат да имат работа и хляб тука в България. Защото днес много от тях искат да се върнат, но се третират като чужденци.

Водеща: Дайте ми, така, да получа някаква представа, вие избрахте своя вице, кандидат за вицепрезидент, чрез Фейсбук.

П. Чернев: Да.

Водеща: Подарявате чорапи в тази кампания, защото казвате, че по този начин показвате, че ние ходим боси.

П. Чернев: Боси по асфалта към Европа.

Водеща: А кои са хората от народа? Дайте ми профила на избирателя, който ще гласува за вас на тези избори?

П. Чернев: Българският народ е много голям, широкомащабен субект. Хора от народа са и тези хора, които днеска гладуват на село, които нямат работа и които са принудени да си купуват хляба от веригата "Лидл", да речем, или друга такава, да не правим позициониране, но...

Водеща: Да, да не споменаваме марки, да.

П. Чернев: ...но хора от народа са и бедстващите интелектуалци, хората с по две висши образования. Между другото точно избраната чрез Фейсбук госпожа Делчева е типичният пример за човек с две висши образования, който трябва да импровизира, за да оцелява и да поддържа семейството си.

Водеща: Тоест сте отворен към съвсем широк кръг избиратели...

П. Чернев: Инак не е редно.

Водеща: ...независимо от това за кого са гласували досега.

П. Чернев: Инак не е редно. Не може да се профилираш и да бъдеш партия примерно само на реститутите или само на зеленооките.

Водеща: Да завършим с вашите амбиции, свързани с тези избори, и предвид социологията.

П. Чернев: На първо място амбицията ни е да покажем, че за първи път в България има партия, която призовава да се казва не на евробюрократите, не на абсурдните решения и политики на Брюксел. Партия, която иска да върне суверенитета отново в националната държава България и решенията за нас да се взимат тука и сега, в София, от легитимно и законно избрано мнозинство и главно чрез пряка демокрация, референдум.

Водеща: Павел Чернев, кандидат за президент от Партия за хората от народа. Благодаря ви за това интервю.

П. Чернев: Благодаря.

Вижте повече за изборите...