Меглена Кунева за изводите от изборите

Важният въпрос е тези избори нас, като граждани, удовлетвориха ли ни, бяха ли добре организирани, имаше ли достъп до всички възможности, които законът предлага за всички участници? Добре ли работи законът? Искаме ли да отидем отново да гласуваме, това попита в студиото на "Денят започва" Меглена Кунева, български политик. Тя допълни, че трябва да си дадем ясна сметка за това доколко вярваме, че нашият дял във властта - бюлетината, може да промени живота ни. Тя поясни, че по закон независим кандидат не може да поиска касиране на изборите, което определи като лицемерие. Меглена Кунева беше категорична, че сега предстои да станем свидетели на размяна на обвинения и удари от страна на двете големи политически партии - ГЕРБ и БСП, и двете допуснали нарушения в изборния ден, в резултат на което хората съвсем ще загубят интерес към този договорен предварително мач.

СЛЕДВА ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА:

Водеща:
Добро утро казвам на Меглена Кунева, доскорошен участник в битката за "Дондуков" 2, президент на борда на най-голямата неправителствена организация със седалище Брюксел - Европейският център за политики. Да продължим все пак логиката на разговора с г-н Червеняков. Вие сте юрист, какви са според вас шансовете Конституционният съд да определени президентските избори за нелегитимни, за изпълнени със закононарушения и да насрочи нови президентски избори в страната?

Меглена Кунева:
Би било погрешно, ако се изказвам от името на Конституционния съд и едва ли е необходимо да го правя. По-важният въпрос е тези избори нас, като граждани, удовлетвориха ли ни, бяха ли добре организирани. Имаше ли достъп до всички възможности, които законът предлага за всички участници, добре ли работи законът. Искаме ли да отидем отново да гласуваме. Доколко вярваме, че нашият дял във властта - бюлетината, може да да промени живота ни. За съжаление на всички тези въпроси отговорът е не. Не, ние не вярваме, че участието ни в изборите е важно за държавата, а държава се прави с хора, държава не се прави просто през политици или през управляващи, а с хората, които вярват или не, и които вярват, че те могат да участват. Ако това нещо го няма, ние просто вървим към затихване. Следващият въпрос за всички участници или така, както са изброени по закона - партия, коалиция от партии, инициативен комитет - за всички ли имаше равни шансове. Не и не само, че законът не дава равни шансове, а и Централната избирателна комисия прие няколко решения, аз едното от тях го обжалвах, примерно подписката за инициативния комитет за непартиен, за независим кандидат да започне 15 дни по-късно, което е много сериозно закъснение в един изборен процес, отколкото кметовете, а изборите се провеждат все пак в един ден. Тоест много, много предимства пред партията. Отново лицемерие. Ако искаме да има такава възможност в закона - инициативни комитети, хората да се чувстват въвлечени, аз наистина искам да дам този сигнал към всички ни, то в такъв случай законът трябва действително да дава възможности. . .

Водеща:
В този смисъл. . .

М. Кунева:
И още нещо, вие говорите за касиране на изборите, мислите ли, че може независим кандидат да касира, да поиска касиране на изборите? Отговорът е не, понеже започнахте с това, че съм юрист, законът не дава такава възможност, защото пред Конституционния съд може да се яви... знаете кой може да подаде иск, аз нямам партийна група. Тоест и това, и тази възможност е отказана според закона. Мисля, че това лицемерие и този двоен стандарт, който е на всяка крачка, абсолютно превзе изборите.

Водеща:
Именно заради това лицемерие, за което говорите, и този двоен стандарт стискате ли палци инициативата на БСП да успее пред Конституционния съд?

М. Кунева:
Вижте, аз казах и в предизборния разговор, и партиите някак си си поделят удобно и разиграват удобно топката помежду си, включително ГЕРБ и БСП. Както имаше нарушения от страна на ГЕРБ, така имаше нарушения и от страна на БСП. Те бяха документирани, коментирани и така нататък. Тоест сега ще бъдем свидетели на такава размяна на удари, за нищо друго няма да се говори освен за двете големи партии, и хората съвсем ще загубят интерес от този договорен предварително мач.

Водеща:
Госпожо Кунева, на първия тур на президентските избори зад вас застанаха малко над 470 хиляди българи. Какво се случва оттук насетне? Имаше един филм "А сега накъде".

М. Кунева:
Да, Рангел Вълчанов винаги умее да задава добри въпроси. . .

Водеща:
Как ще отговорите на въпроса на Рангел Вълчанов?

М. Кунева:
Има, има друго, има много други заглавия на филми, които можем да използваме, включително и на Рангел Вълчанов. Не съм незнаен воин. Аз смятам, че всичко това, което предложих по време на изборите и зад което застанаха много хора, аз не мога да се ангажирам с това число, с тези проценти, за които вие говорихте, защото аз също съм усъмнена, и то много, в начина, по който са провеждани изборите. Тоест от уважение към хората, които са гласували за мен, аз няма да назова процентите, вероятно те са различни от това, което накрая официално показаха изборите. Аз нямах застъпниците на партиите, които можеха да следят какво се случва в секциите, разчитах на демокрацията, разчитах на... и проверих за себе си. Това, което искам да кажа на хората, които са ме подкрепяли, е - разбрах ви, с вас съм, заедно сме, ще изпълня предизборното си обещание да се върна на местата, на които бях, да се видим, да говорим и да си даваме кураж един на друг, защото кураж за мен означава този малък предприемач, който беше в Съединение и който ми се закле, че никога повече няма да кандидатства по програма "Конкурентоспособност", най-зле усвояваната и най-необходимата програма в България, искам да намерим начин нещата да се променят. Аз имам ангажимент към него, имам ангажимент към една група майки, които видях, жени с много тежки проблеми, едните по-възрастни, други - вдовици, които търсят начин, те не искат помощи, те искат работа. Мисля, че е крайно време да престанем за свързваме лявото със социалното, пък дясното с бизнеса. Аз смятам, че ако искаме да бъдем социални, ние трябва да имаме много голям растеж на работните места. С всички тези хора ще говоря отново, всеки един от тях ще окуража да продължава да бъде себе си, ще измислим такава програма, която да даде простор на техните усилия и да направи наистина смислени и посланията, които политиците дават, които аз самата ще продължа да давам.

Водеща:
Знаете ли, няма да ви задам въпроса дали ще правите партия, защото знам, че няма да ми отговорите. . .

М. Кунева:
Няма да. . . Вижте, партия. . .

Водеща:
. . . но ще ви питам да дадете отговор на друг въпрос - имате ли амбицията да бъдете наистина един сериозен фактор в българския политически живот на страната?

М. Кунева:
Аз не бягам от трудни въпроси, г-жо Марчева. Просто партия не се прави с кръгове, със сива олигархия, каквато в момента виждаме навсякъде. Всъщност това е управлението на страната, това са едни приятелски кръгове, които са или свързани с ловни дружинки, или игра на карти, или и аз не знам какво, но при всички случаи това са групи по интереси. Затова хората загубиха доверието, че тези партии наистина ги представляват. И с това аз исках да покажа, че може с различна, гарантирана от закона, политическа формула, каквато е инициативният комитет, да мобилизирам хората да вярват в политическото в България. И да, ще продължа да правя това. Този мозъчен тръст, за който вие споменахте, на който аз съм председател, прави много такива неща. Например ми се иска да видя в България група хора, както е гарантирано в Европа, да могат да направят законодателно предложение. Ние можем да го направим на европейско ново като българи, а не можем да го направим вътре в собствената си страна, за да може един закон да бъде разгледан директно от Народното събрание. Всички начини, с които се скъсява дистанцията между политика и хората, аз ще ги търся много внимателно, ще ги събирам, ще ги пазя, за да мога да предложа нещо наистина смислено, да може гласът на хората действително да се чува. Ако ме питате дали съм против партиите, не, разбира се, те са. . . и го казах много пъти по време на предизборната кампания, те са абсолютно необходими в една парламентарна демокрация, но трябва да има с какво да се сравняват. И ако няма силно гражданско общество, те просто ще унищожат лека полека през сивия цвят ще унищожат всичко онова, което храни смисленото, нормалното, политическото. Аз няма да позволя това да се случи, доколкото ми стигат силите.

Водеща:
Една минута ни остава, искам да ви питам съгласна ли сте с американския посланик Джеймс Уорлик, който каза, че меденият месец на правителството свърши и оттук нататък идва времето на реформите?

М. Кунева:
Малко погрешно ви чух. Вие казахте медения месец, това е нормалният израз, аз се надявам, че и медийният месец за правителството свърши, с комфорта, който всички обслужващи медии могат да дадат. И за мен това е един от най-важните стожери на демокрацията. Ако медиите не възвърнат доверието към себе си, ако не докажат своята независимост, ако не се самоспасят и престанат да гарантират този медиен месец на правителството, който много дълго време продължава - две години и половина - ние няма да знаем какво се случва в страната.

Водеща:
Добре.

М. Кунева:
Което е лошо.

Водеща:
Благодаря ви.

М. Кунева:
Знам, междувпрочем, че с това ще предизвикам изключителен гняв на една определена медийна групировка и че те няма да се концентрират върху партиите, нито едната, нито другата, а върху мен. Но аз имам намерение да продължа да говоря истината. Смятам, че това е мисията ми.

Водеща:
Добре, благодаря ви.

М. Кунева:
И аз.

Водеща:
Това беше Меглена Кунева.