Караджова: Одобреният екодоклад за "Бургас - Александруполис" не значи одобрен проект

Фактът, че Министерството на околната среда е одобрило доклада на инвеститора за ековъздействието на петролопровода "Бургас - Александруполис", не означава, че проектът ще бъде осъществен непременно.

Така министърът на околната среда Нона Караджова коментира в "Денят започва" опасенията от екозамърсяване и призивите за нов местен референдум по темата.

По думите на министъра докладът, който проектната компания е изготвяла в продължение на две години и който й е бил връщан многократно за доработка, вече дава достатъчно информация за всички рискове за околната среда.

"Това е обективната основа за обществените обсъждания, които ще се провеждат най-малко два месеца във всички засегнати общини", увери Караджова. След тях експертният съвет с участието на представители на гражданското общество ще предложи дали той да се реализира или не, припомни процедурата тя.

Караджова обяви, че от днес започва приемът на проекти за пречиствателни станции за отпадни води от общини с между 2 хил. и 10 хил. жители.

Следва пълният текст на интервюто:

Водеща Жени Марчева: Добро утро на Нона Караджова, министър на околната среда и водите, здравейте.

Нона Караджова: Добро утро.

Водеща: Добро утро. Десети ноември, 22 години демокрация. Как се променихме?

Н. Караджова: Аз ще кажа за околната среда - със сигурност стана по-чиста. Може би си спомняте, вие сте млада, че един от първите повеи на демокрацията се зароди именно от повод проблеми с околната среда, в частност в град Русе, където имаше много сериозни обгазявания, не само там, на много места. Слава богу, всички тези години се извърши доста, за да стигнем до едно по-добро качество на нашата околна среда, като, разбира се, много сериозен катализатор в този процес се оказа процесът на присъединяване към Европейския съюз, тъй като има много високи стандарти и изисквания, а ние като страна членка трябва да ги изпълняваме и това е много хубаво и за хората, и за природата.

Водеща: Добре. Да почнем с актуалностите във вашия ресор. Вчера Министерският съвет прие едни важни промени, одобри законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на околната среда, за който се въвеждат едни много, как да кажа, фундаментални реформи, насочени към децентрализацията и оптимизирането на разрешителните и съгласувателните режими. Кажете добрите новини за бизнеса кои са во кратце.

Н. Караджова: Добрите новини и за бизнеса, и за хората са, че децентрализираме към нашите регионални инспекции по околна среда и водите голяма част от дейностите, за които процедурата по оценка на въздействие върху околната среда се провеждаше в министерството. Това означава, че този процес ще е по-близо и до хората, и до които се интересуват от съответните проекти, които се реализират или предстоят да се реализират. Разбира се, и за бизнеса, който не е необходимо да се разхожда до София за тези процедури. В министерството остават единствено тези проекти, които са на територията на повече от една регионална инспекция по околна среда като например магистрали, междуградски пътища, проекти в защитени територии, както и проекти с трайно клинично въздействие в други държави. Освен това се въвежда и изискването за провеждане на процедура по оценка на въздействие върху околната среда на места за съхранение на въглероден двуокис на големите тръбопроводи и инсталации за съхранение на въглероден диоксид, а малките тръбопроводи и инсталации остават на процедура за преценка, за оценка на въздействие върху околната среда. За какво става въпрос? Тъй като законопроектът, който нашите колеги от министерството на икономиката, енергетиката разработиха и подготвиха, и вече е в парламента, въвежда правилата и изискванията за изграждане на такива инсталации. Какви са тия инсталации за улавяне на въглероден двуокис? Може би нашите зрители знаят, че най-големият източник на въглероден диоксид са топлоелектрическите централи, произвеждащи въглища и топлина... произвеждащи електричество и топлина на въглища. Единственият най-голям източник на енергия в България са въглищата и едни такива проекти са шанс тази енергия да продължава да се произвежда при минимизиране на въздействията върху околната среда чрез намаляване на емисиите на въглероден диоксид, който е най-сериозният източник на парникови газове.

Водеща: Така, няколко думи да кажете и за петролопровода Бургас - Александруполис. Всъщност вие дадохте зелена светлина на проекта за изграждането на този петролопровод. Ще успокоите ли жителите на Бургас, които веднага там припомняха старите страсти? Заговори се вече за втори референдум.

Н. Караджова: Благодаря ви за този въпрос, тъй като може би има известно неразбиране по темата. Само да припомня, че това е един 10-годишен проект и ние сме вече след 10 години в една напреднала фаза в процедурата по оценка на въздействие върху околната среда. Към момента в резултат на двегодишна процедура най-после инвеститорът представи подобрен доклад за оценка за въздействие върху околната среда. Това, че ние одобрихме самия доклад като качество, не означава, че проектът е разрешен за реализация. Именно поради факта, че докладът имаше много недостатъци и много липси като информация, въз основа на която ние можем да оценим дали има сериозно въздействие върху околната среда и природата, ние връщахме доклада за преработване. Най-после след две години този доклад има цялата информация, която може да е обективна основа за вземане на решения както от експертния съвет към министерството, така и за обществените обсъждания, тъй като това е проект с голям интерес, най-малко от два месеца ще се провеждат тия обсъждания във всички засегнати общини в региона. И нашата цел беше да има достатъчно информация най-вече за рисковете, които крие този проект за околната среда, за да може да се вземе обективно решение. Тоест в момента ние сме на етап... докладът дава достатъчно информация за сериозните рискове за околната среда. Хората могат да се запознаят с него, гражданското общество, неправителствени организации, а също така експертният съвет в министерството, в който участват представители на засегнатите общини. Учени, експерти от различни ведомства, неправителствени организации най-внимателно да разгледат проекта и да предложат дали той може да се реализира или не. Единствено ако се докаже, че няма рискове за околната среда, човешкото здраве и природата, тъй като в района има много зона "Натура", тогава би могло да се даде такъв шанс.

Водеща: Добре, мисля, че бяхте ясна. Накъде тръгва реформата във водния сектор, министър Караджова? Изчаквахте да има заместник-министър на министерството на регионалното развитие с този ресор. Е, вече има такъв човек.

Н. Караджова: Да, вече проведохме първите разговори. Това е една голяма тема, която наистина изисква много сериозни и много отговорни решения, тъй като става въпрос за промени, които може би ще се извършат след 10, до 10-20 години да се извърши една пълна реформа. Но една по-прагматична новина от днешният ден. Днес отправяме покана към общините в България, които са с население от две до 10 000 еквивалентни жители, да подадат своите проектни предложения за изграждане на канализация и пречиствателни станции за отпадъчни води, като срокът за подаване на тези предложения ще е средата на следващата година. Така че това е един шанс за тези общини, които са се подготвили с проекти да бъдат финансирани с такива инвестиционни разходи...

Водеща: Какво ще посъветвате тези общини, които ще кандидатстват?

Н. Караджова: Още преди може би 7-8 месеца министерството предложи, първо на обсъждане и след това финализира, указания към общините как да подготвят своите проекти. Те са много детайлни. Съдържат както технически, така и финансови изисквания. Така че съветът ми е: моля, запознайте се още веднъж внимателно с тези изисквания, побързайте, защото парите са ограничени и шансове ще имат тези, които са с най-добра готовност. Още нещо искам да добавя във връзка със закона за околната среда, по-скоро промените, които приехме вчера. Разширява се обхватът на дейностите, които подлежат на комплексно разрешително. Към момента те са 40, сега стават 66. За какво става въпрос? Още преди 7-8 години в България се въведе това европейско законодателство, което изисква редица промишлени дейности да приведат дейността си в съответствие с най-добрите налични техники, т.е. това означава да изпускат по-малко емисии във въздуха, почвата, водите, така и да произвеждат по-малко отпадъци. Така че с този акт на разширение на тези дейности въвеждаме и към други промишлени отрасли по-строги изисквания, така че да бъдат минимални исканията върху околната среда. И само последно да добавя, въвежда се изискване операторите на дейности, собственици на такива площадки, когато закрият дейността си, когато свърши животът на една инсталация, площадката и земята да бъдат приведени във вида, който е бил преди това. Тоест целта е да нямаме тези стърчащи стари заводи, без никой да се грижи за тях.

Водеща: Министър Караджова, последен въпрос, свързан с шистовия газ. Преди няколко дни еврокомисарката по климата Кони Хедегард, каза, че няма да подкрепи един евентуален мораториум върху проучванията на шистов газ в Европа. Тя каза: не може да кажем не като цяло на една технология. Това ще успокои ли хората в България, които са против добива на шистов газ.

Н. Караджова: Много се изприказва по темата, за жалост може би не професионално. Прочетох какво ли не и в наши медии, в чужди интернет страници и т.н. За какво става въпрос, в България ще говоря конкретно. Тревогата на хората е породена от тази част от обществото или политици, които изразяват прекомерни страхове от тази технология, като в случая ние говорим към настоящия момент единствено и само за проучване дали в България има, или няма. При това многократно казах, че към момента българското законодателство изисква провеждане на много сериозни екологични процедури за процедурите за проучване дали има, или няма шистов газ - по закона за биологичното разнообразие и по закона за водите в частта разрешителни режими. Още нещо, за да имаме още една контрола, ние направихме запитване към Европейската комисия дали е възможно разширително да се тълкуват текстовете на директивата по оценка на въздействие върху околната среда, която изисква някои видове дълбоки сондажи, проучвателни, за проучване говоря, не за добив, да подлежат на такава оценка. Надяваме се, че скоро ще имаме отговор от Европейската комисия, така че, ако той е утвърдителен, както силно се надявам, ще сложим и още една контрола. Моето дълбоко убеждение е, че забрана, без да знаем за какво става въпрос, не би трябвало да има. Искам още нещо да кажа. Тъй като се разпространява под една или друга форма информация, че в момента се правят проучвания в района на Нови пазар, Шумен и т.н., искам да кажа, че такива проучвания не са разрешени от никой. В министерството на околната среда не е входирана никаква, никакви предложения за проекти. Ако все пак някой гражданин или организация установят, че се извършват такива дейности, това означава, че тотално незаконно... това означава, че се извършва незаконна дейност. Моля да ни сезират.

Водеща: Добре.

Н. Караджова: Още повече това означава влизане в чужда собственост, без собственикът да е разрешил.

Водеща: Бяхте съвсем ясна. Благодаря ви. Министър Нона Караджова, наш гост.