Кой и как събира парите от дългове

Българите все повече забавят плащанията на кредити и битови сметки,
сочат данните на новоучредената Асоциация на колекторските агенции в
България - фирмите, които събират дължимите от нас суми към банки или
компании.

Статистиката показва също, че растат просрочията на междуфирмените заеми, а много компании на практика се намират във фалит, но официално не са обявени заради тежката процедура. От асоциацията очертаха и профила на средностатистическия, некоректен длъжник в България - семеен мъж, между 40 и 50 години, жител на Северозападна България или град Русе.

Компаниите, които събират дългове, могат да звънят на наши близки и
познати за просрочени от нас сметки и кредити. Но нямат право да
разкриват какво дължим.

Димитринка Гринко, директор на колекторска фирма:
- Не е редно да се обадим било на съпруга, било на сестра, на хора, които традиционно смятаме за близки и да почнем да обясняваме, че г-ца Гринко дължи сто лева, двеста лева на съответна институция. Да, можем да потърсим номер за контакт с клиент, да помолим за съдействие или да оставим наш телефон. Не е редно да изискваме от друг човек да плаща вашите задължения и съответно да ги съобщаваме. Все пак, има защита на личните данни, на личните мои задължения. аз може да не искам, например, сестра ми да знае, че имам кредитна карта, по която не плащам.

Много хора в България се опитват да се скрият от кредиторите си или
колекторските фирми.

Константинус Константину, експерт от бранша:
- Повечето хора си мислят: "Като се скрия, ще се забрави за моето задължение." Но не е така.

Експертите са нарекли този модел на поведение - синдрома "Андрешко".

Димитринка Гринко, директор на колекторска фирма
- Хората може би вярват, че невдигайки телефона, след това могат да кажат аз не бях уведомен, аз не знаех. Сега, така, изведнъж се появи това задължение.
- Приятно разсеяни?
- Да, понякога се опитват да правят такива извинения.

Браншът се оплаква от лошото наследство - сплашване и телефонен тероризъм, което им е останало от първите години на свободния пазар у
нас. Остава и да докажат, че са различни.