България трябва да продължи да доказва, че се бори с корупцията и организираната престъпност, за да бъде допусната в Шенген, а не да разчита само на техническата си готовност, каза финландският министър по европейските въпроси Александър Стуб. Страната му внезапно се противопостави на влизането на България и Румъния в Шенген, а малко след това се съгласи то да стане на два етапа. Въпреки подкрепата на Хелзинки, заради твърдото противопоставяне на Холандия, София и Букурещ пак не си гарантират влизане в пространството без граници.
България трябва да продължи да доказва, че се бори с корупцията и организираната престъпност, за да бъде допусната в Шенген, а не да разчита само на техническата си готовност, каза финландският министър по европейските въпроси Александър Стуб. Страната му внезапно се противопостави на влизането на България и Румъния в Шенген, а малко след това се съгласи то да стане на два етапа. Въпреки подкрепата на Хелзинки, заради твърдото противопоставяне на Холандия, София и Букурещ пак не си гарантират влизане в пространството без граници. Подробностите от кореспондента на БНТ в Брюксел Владислав Велев.
Когато в края на септември Финландия обяви, че е против влизането на България и Румъния, това изненада всички. Причините бяха, че двете страни трябва да се борят още с корупцията и организираната престъпност и да реформират съдебната си система. Месец и половина по-късно Хелзинки смени позицията си, като подкрепи идеята на Германия и Франция Шенген да се разшири през март с въздушните и морските граници на България и Румъния, а през юли - и със сухоземните. Не е ясно какво точно е накарало Хелзинки да има повече доверие, не е ясно и какво точно се очаква от София и Букурещ.
Александър Стуб, министър по европейските въпроси на Финландия:
- Не е лесно да се измерят тези неща, но ще има оценка и анализ и на техническите, и на политическите критерии. Това ще стане в сътрудничество с България, Румъния, Европейската комисия и председателя на Европейския съвет. Трудно е да бъдем прецизни какво точно се очаква. Има, разбира се, няколко примера, но ако ви ги кажа, ще предизвикат много коментари.
Сега се провеждат задкулисни преговори между Финландия, Румъния, България и Херман ван Ромпой, а въпросът ще се обсъжда отново по време на Европейския съвет в началото на декември. Има ли обаче възможност след приключване на първата фаза през пролетта, Финландия да не бъде доволна и да наложи вето върху втората част?
Александър Стуб, министър по европейските въпроси на Финландия:
- Трудно е да се каже сега. Важното е, че имаме някакъв график и ще се мъчим да се вместим в него. Все още е рано да кажем, дали той ще се сбъдне, но ще работим това да стане.
Но пътят към Шенген още не е приключил и не е ясно дали графикът ще се спази. Холандия продължава да се противопоставя.
Възможно ли е през декември да има добра новина за България? Външният министър Николай Младенов предпочете да не коментира, за да не се пречи на работата на преговорните групи, но обясни, че промяната на холандската позиция зависи от вътрешната обстановка там.
Николай Младенов, министър на външните работи:
- Дали и как това решение се взима зависи в много голяма степен от вътрешнополитическия дебат в определени страни в Европейския съюз и от ограниченията, които те имат именно заради този вътрешен политически дебат.
В същото време Холандия категорично потвърди нежеланието си за влизане на България и Румъния в Шенген. Двете държави се надяват това да се промени и да получат още преди Коледа заслужения подарък.